Позиции (Блог)

За Украйна – с надежда. И с едно голямо Но…

  Украйна е специална държава за мен - там минаха 8 от най-хубавите години на младостта ми.
  Ще се опитам доста схематично да обрисувам елементи от радикално променената ситуация там, довела до кървавата и неизбежна развръзка.

За неотдавнашното интервю на Иван Костов

  С малко закъснение прочетох стенограмата от интервюто на Иван Костов пред БТВ (нека за кратко го назова така).
  Нормално интервю, без "колосална", "дълбока", "чудовищно точна", "неповторима" мисъл, с каквато го представиха мои Фейсбук-приятели, негови фенове. Но тук не искам и няма защо да се скарвам пак с тях, затова няма да казвам, че не видях нищо чак пък толкова особено, дори като четене, а не гледане на живо, ми се видя средна ръка текст.

Физиономията на Прехода

  Напоследък непрекъснато се опитвам да отказвам покани на телевизии и радиа поради много причини - пиша си далеч по-интересни неща; няма я тръпката; не ми се съучаства в свръхпроизводството на думи и в преливането от по-пусто в по-празно; а и с участия в предавания, както каза мой приятел-журналист, ние не помагаме, а предаваме демокрацията, защото легитимираме с опозиционните си изяви формалната демокрация, която всъщност си е липса на демокрация или демокрация на олигарсите-кукловоди и политиците-кукловодени.

За Прехода като активно мероприятие - не Преход, а Преврат

  Преди 2-3 седмици писах за това, че от 17 водещи български университети, в 13 в ръководствата им ключови позиции заемат лица, свързани с „бившата” ДС и другите „бивши” силови структури. Изрично подчертах, че сред тези хора има и стойностни учени, но най-важното е, че една мрежа, пряко свързана с репресивния апарат на късния соц е нахлупила висшето образование и определя кой какъв да бъде в него, разпределя научни степени и звания, разпорежда се с кадровата политика на университетите, превзела е държавните структури, които следят за качеството и количеството на висшето образование.

По-абсурдно и от абсурдното

  Докато бидейки в президентството можех да наблюдавам партийните бонзи от абсурдната страна "Позитания" отблизо, видях, че тяхната партийна принципност се състои от четири достатъчно безпринципни "принципа":
  1. Властта не е средство - тя е цел.
  2. Електоратът не е цел - той е средство.
  3. Ляво е това, което говорим, за да спечелим гласовете на избирателите си; дясно е това, което правим, за да задържим властта.
  4. В опозиция критикуваме управляващите за това, което вършат; на власт вършим абсолютно същото.
  И все пак имам усещането, че дори в абсурдната страна "Позитания" тези дни абсурдността е надминала всички предели, след като те отлюспват злобно своя предишен лидер и два мандата президент Георги Първанов, а аплодират френетично Пламен Орешарски, бивш заместник-председател на СДС и абсолютно чужд за тях натрапник-кариерист.
  Представям си как им е на нормалните БСП-членове и симпатизанти и се питам - дали пък не мъждука у тях поне мъничко чувство за вина, че са съучастници в подобни абсурди?
  
  Николай Слатински
  08.02.2014 г.

Експорт на съдържанието