Позиции (Блог)

Първосигналната искреност на горчивия плач по Европа

  Подозирам, че горчивият плач по Европа и „свалените гащи на Запада“ на някои много важни персони в българската политика, правосъдие, икономика, финанси, култура, спорт и медии има сред своите причини и искреност, съвсем първосигнална искреност.
  А тази искреност е свързана с паническото им осъзнаване, че:
  1. Реалните големи пари, които те по най-лесен начин получават и най-безотчетно присвояват в своя полза - това са европейските пари.

Триптих за едно посещение или всички сме малко парле ву франсе и много вив ла франс...

  1.
  Стори ми се, че днес нашата комплексираност и провинциалност изби на повърхността с цялата си сила.
  Прав ще се окаже моят приятел, който казва:
  - Соцът, българският соц най-сетне намери себе си - в демокрацията, в българската демокрация.
  Аз само ще го допълня:
  - Българският соц можеше без демокрация, но българската демокрация без соц очевидно не може…

Глупавият часовникар и Умният часовникар

  Нашето управление през последните (най-вече и особено) 10-15 години ми прилича на работата на Глупавия часовникар от притчата за Глупавия и Умния часовникари.
  
  Работилниците на двамата часовникари били една до друга, те правили едни и същи часовници от едни и същи части. Като умения, според хората от градчето, уж били горе-долу еднакви. Въпреки това единият фалирал, а другият просперирал.

Двете възможни реакции в извънредната ситуация на стихийното бедствие

  Европа е изправена пред изключително сериозен проблем, резултат от влизането в резонанс, от преплитането и взаимното разпалване помежду им на две много опасни явления:
  1. рязкото засилване в различни общности на нашия континент на Ислямизма с неговите опасни характеристики – фундаментализъм, радикализъм, екстремизъм и фанатизъм (все по-често и на все повече места ние наблюдаваме абсолютно масова и безпрецедентно агресивна ислямизмизация на цели мюсюлмански анклави);
  2. безпрецедентната Бежанска вълна (вълни).

Закон, синдром, дилема и парадокс на нашето управление

Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
  Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
  Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
  
  Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.

Експорт на съдържанието