Позиции (Блог)

По инерция си говорим за държавата

  Една от съществените характеристики на кризата е, че при криза всички обяснителни версии са - поне теоретично - еднакво вероятни, сиреч еднакво достоверни. Когато тялото се търкулва по гърлото на кратера надолу, всяка траектория все едно го води до дъното, така че тези различни траектории са всъщност равновероятни, идентични като краен резултат.
  Ето и сега - една гадна, мръснишка, нагла и цинична простотия породи хиляди версии, които взаимно се изключват и са дори хиперантагонистични.

Въпросът вече е или-или

  Нека като български народ си го кажем честно и ясно:
  След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.
  Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!

Нещо малко патетично

  Все по-уродливите нрави у нас, напоследък доста ми късат нервите.   Постоянно се сблъсквам челно с омрази, интриги, зависти, доноси, арогантности, монологичности, гадни амбиции. С една дума - живот. Живот на нормален български гражданин.
  Чудя се - откъде толкова много хора имат толкова много зла енергия и толкова много свободно време за толкова много лоши неща, с които като вампири ти пият енергията!?
  Защо не прочетат някоя книга, вместо да беснеят, защо не поработят върху компетентността си, вместо да бесуват?! Та животът ни е само един и той все по-ускоряващо изтича като пясък през пръстите ни...

Един ден от живота на държавата в мои накъсани размисли

  1.
  Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд. При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.
  Мао Дзедун
  За да разберем какво се задава у нас, можем да заменим:
"Светът" с "България"; "лястовиците" с "властниците"; и "Мао Дзедун" с "Хората, които са омерзени"...

За доносничеството и за доносниците

  С Науката за сигурността (която е все повече не просто една от науките за обществото, а Науката за обществото), за да бъдат анализите ми максимално обективни, както и чрез моя нарастващ с неумолимото натрупване на годините жизнен опит, което прави изводите ми донякъде субективни, аз постоянно се вглеждам в нашето общество и се опитвам да видя развиващите се в него тенденции. Това ми носи все повече печал и все по-задълбочаваща се тревога.
  Понякога някой от онези, от чиито решения завися, се разпознават в дадена, изследвана от мен тенденция, обиждат се, озлобяват се, мислят си, че аз визирам тях. Но моя ли е вината, че в обективната, според моите наблюдения, тенденция, те виждат себе си, своето субективно проявление? Вината всъщност си е тяхна и ако в огледалото на дадената тенденция те са съзрели своя изкривен образ, то това е не заради огледалото, а заради онова, което се отразява в него.

Експорт на съдържанието