Позиции (Блог)

За общото между дебата „Станишев-Борисов” и романа „Чумата” на Албер Камю (с цитати от „Владетелят” на Николо Макиавели)

  Мои приятели ме питаха защо не напиша нещо за дебата между Сергей Станишев и Бойко Борисов?
  Какво да напиша? Нищо друго, освен: Жална й майка на България...
  Впрочем, не – ще напиша все пак нещо. Но то ще бъде заедно с няколко други наблюдения, които не ми позволяват да съм така позитивен и оптимистичен в своя сайт, както тези дни ме посъветва да бъда един познат (в смисъл – да я карам по-спокойно, да си пиша експертни неща за националната сигурност, а да оставя ядовете на тези, които и без това освен да се ядосват, за друго не ги бива, защото сме били народ от мрънкала, хленчовци, стенячи, самооплаквачи, „путьовци” и сбабичосани мижитурки).

Книгата, която си струва да се прочете: “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”

  Едно от намаляващите като количество и качество удоволствия, които може да си позволи един човек след като премине отвъд 50-ата си годишнина, е четенето на книги.
  А истински малък празник на душата настъпва, когато попадне на някоя стойностна и пълна с креативни идеи книга.
  Такава книга, която с удоволствие препоръчвам на моите студенти е:
  Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”, С., „Изток-Запад”, 2009 г., превод Ина Димитрова.

„Кризата на българската демокрация и ...”: Робърт Низбет

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Робърт Низбет.

Разсъждения след интервюто във в. „168 часа”... (А накрая – цитат от една велика книга)

  Знам, че моето интервю във в. „168 часа” (виж на този сайт) беше посрещнато с голям интерес. Получих редица отзиви, казаха ми роднини, приятели и познати, че то се чете и обсъжда на много места, няколко вестника ме поканиха за продължение на разговора, видях в Интернет, че е било обект на различни коментари и цитати...
  За мен по-важното е обаче, че по реакциите на това интервю могат да са направят някои много симптоматични изводи за страната ни, за нейната демокрация и за настроенията и тревогите на хората у нас.

Мисли след разговор с трима младежи... (Може би те наистина са прави в идеите си за Промяната в България)

  Вчера имах много интересен разговор с трима младежи. Двама от тях са студенти, третият не смята, че си струва да си губи времето със следване у нас, защото там не научава нищо, което да му дава повече знания и умения в професията, а за учене навън няма нужните средства.
  Дълго тази нощ разсъждавах над казаното от тях.

Експорт на съдържанието