Позиции (Блог)

При миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред

  Разбира се, че в тази напрегната ситуация всеки нормален човек намира логика във въпроси от типа: Защо най-напред не се даде шанс на правителството да поработи? Защо не се изчакат първите 100 дни? Защо веднага започнаха протести с искания за оставка на правителството?
  Аз не смятам, че главната стратегическа цел на протестите трябва да бъде оставката на правителството с цената на всичко и на всяка цена. Но си мисля, че ние не можем да извадим правителството от целия политически контекст и да разсъждаваме само за него и независимо от всичко друго, което се случва в страната ни през последните 2 седмици.

За чудесния текст „Протестът на една мръсна туркиня"

  Прочетох отново този текст, отново се просълзих неволно, вероятно от ставащата все по-сантиментална възраст... :)
  http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/19/2085587_protestut_na_edna_mrusna_turkinia/
  Да, с почти всичко написано съм съгласен. Аз имам любими приятели турци и понеже съм така възпитан и съм учил в Националната математическа гимназия, в която бяхме приятели и не се деляхме на имена - Николай, Ерол, Оханес, Мориц, - приемам човека такъв, какъвто е, а не такъв, каквото е името му.
Но имам едно четириаспектно несъгласие с това интелигентно момиче Емине и с интелигентните хора от членската маса и електората на ДПС.

Неизбежна, непредотвратима, неотменима и неподлежаща на обжалване оставка

  Чувам в междучасието на лекциите, че Станишев бил се бил извинил за казуса с Дилян Пеевски.
  Човек може да се извини за всичко, но извинението е искрено, разбираемо, приемливо, допустимо, когато е за нещо, направено неволно, по погрешка, от невнимание.
  Но тук става дума за нещо (зло)качествено друго.

Който се страхува от промените, живее в не-промяна...

  Най-напред, да кажа нещо политически коректно - аз не съм екстремист и никога няма да бъда, затова си давам сметка за много неща.
  Но!
  Близо две десетилетия и половина крепителите на дългосрочното или моментното статукво започват да задават едни и същи въпроси и да плашат обществото с всякакви ужасии, така че посланието да е - по-добре това, което е сега, че да не стане още по-зле.
  Нима не разбираме, че България е профуквала и много по-преди, и преди, и сега уникални шансове именно заради тази философия на страхуването от промени - сакън, да не стане по-зле! Нима не си даваме сметка, че в исторически план най-много посечени главици са именно наведените, преклонените главици!

Да не пренасочваме енергията и патоса на протестите...

  И все пак, в момента най-големият проблем на България не е фашизоидната шизофрения на един интелектуален лумпен, страхливец и подлец, а наглото предизвикателство срещу демокрацията, достойнството и здравия разум на българите от всички партии - чрез откровения, брутален, циничен и унизително задкулисен опит да се обслужи отново и отново олигархията с натрапването на абсурден, патологично неподходящ човек за председател на ДАНС.
  А като че ли енергията и патосът на насъгласието се пренасочват към един цирей по лицето на демокрацията, а не към дълбоките й болестни причини...

Експорт на съдържанието