Позиции (Блог)

Де юре в Европейския съюз, а де факто в Евразийския съюз?

  Признавам си - преди всичко и много силно като българин ме смущава безпрецедентността на следния факт:
  
  Нямам спомен от последните тридесетина години на демокрация,
и президент, и премиер да носят поотделно и заедно в течение само на няколко дни (а не знам колко често в международните отношения изобщо се случват подобни последователни воаяжи на възможно най-високо равнище в друга държава)
  един толкова извънредно скъп и така неистово желан от домакина (сякаш е генерал-губернатор или генерален секретар) подарък.
  Подарък за държавен глава на страна, с която нямаме
  нито общо членство в системи за колективна сигурност,
  нито стратегическо партньорство,
  нито общи политически ценности,
  нито съвместни позиции и стратегически оценки по ключовите предизвикателства и рискове за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност,
  какъвто е АЕЦ "Белене"!!

Ювал Ноа Харари, "Homo Deus. Кратка история на бъдещето"

  Такава книга не сте чели! Трябва да я прочетете!
  Аз чета много, но рядко някоя книга да ми е оказала толкова силно въздействие. Веднага я включвам в списъка с препоръчителна литература за моите студенти.
  
  Отдавна се опитвам нещо да променя в образованието в сигурността. Науката за сигурността е най-бързо развиващата се наука за обществото, тя, може да се каже е Науката за обществото, Обществената наука.

Конституция, какво да я правиш!

  Някога, когато започнах дейността си като секретар по националната сигурност, имаше период на засилен интерес към мен от колегите в други президентски администрации, на чиито баджове пишеше същото като длъжност - national security secretrary или секретарь по национальной безопасности.
  Ала тези колеги бързо се ориентираха, че в България такъв секретар няма практически никаква сериозна роля дори без да е последна дупка на кавала в своята администрация.
  И това е така не заради секретаря, а заради начина, по който конституцията е позиционирала поста Президент у нас.

Не може да има пълноценна демокрация без да има общество

  Така се случи, че през последните седмици се срещнах с колеги преподаватели, живеещи в три различни части нашия континент – Балканите, Западна Европа и постсъветското Черноморие.
  На единия от тях съм рецензент за професурата, другият прави тук свое проучване за новата си книга, третият сондира тема за бъдеща конференция като част от проект, за чието еврофинансиране се бори.

Записки от метрото: идиотското решение и светлата мисъл

  Демократичното общество има много и фундаментални предимства пред тоталитарното, авторитарното и различните техни хибриди.
  Преходът към демокрация у нас донесе редица свободи и позитивни промени във функционирането на държавата ни. И ако аз (и не само аз) се взирам в уродливите черти на сегашната наша политическа система, то е защото заради тях ние живеем в непълноценна, имитационна, псевдо-, менте-демокрация. И тяхното преодоляване може да ни върне демокрацията – такава, към каквато се устремихме през 1989 г. и каквато започнахме постепенно да губим, особено през последните десетина години.

Експорт на съдържанието