Позиции (Блог)

Референдумът на Ердоган, насипната ни система за сигурност и членството в ЕС и НАТО като единствена реална гаранция за България

  Разбира се, Ердоган ще тръби, че е спечелил референдума. Пътят към Тюркланд юбер алес може би е открит.
  Но нека погледнем календара - не този в кабинета на Ердоган, а другия - според който сме в 2017 г.
  Затова не може да се изключи, че от своята победа на референдума Ердоган ще бъде главният губещ.
  Защото освен варианта на Турция като полупросветена сатрапия, ислямистка по форма и диктаторска по съдържание, има и други варианти:

Добре, че пътят на България към Европа не мина през Босфора, както искаше Разединителят

  Прехваленият днес някогашен циничен разединител на българи и турци, докато
  -- издигаше непристъпни политически барикади между тях
  -- забраняваше БСП,
  -- раздаваше депесарски шутове по СДС,
  -- дерибействаше корупционно и
  -- мърсуваше открито, размайхвайки медийно бельото на поредната си прегоряла за либидото му изгора,
  през цялото време почти прегракнал от амбиция и шейтански злорадо вопеше,
  че пътят на България към Европа минава през Босфора...

На кого служи държавата и кого обслужва властта

  Има нещо знаково и знаменателно, нещо като символ и метафора на целия Преход и на цялостното постпреходно статукво в това, че връхлитащото ни управление търси трескаво ресурси преди всичко и най-вече из заделяните пари за инвалиди и болни, социално слаби и бедни, нещастни и неудачни хорица,
  а не в ограничаването на корупцията,
  а не във възпирането на контрабандата,
  а не в оптимизирането на администрацията и спирането на свръхпроизводството на нови и нови структури в нея,
  и особено не в принуждаването на олигархията да намали своята ненаситна алчност и безпощадна хищност при изсмукването на обществените финанси, не в доказването на законността на придобитото от нея имущество, не в отделянето й от държавата и спасяването по този начин на остатъците от държавност!

Лидерите мегаломани, циклофреници, маниаци, авантюристи, шарлатани – риск за глобалната и регионалната сигурност

  Някога, в студентските ми години в Харков, в общежитието имаше няколко студенти от КНДР (Корейската народно-демократична република). Те постоянно се опитваха да ме зарибят с произведенията не великия им вожд Ким Ир Сен и идеите чучхе.
  Като четящ човек, аз наистина се запознах внимателно с писанията на великия вожд.   Като Зелената книга на Кадафи, която разнасяха пък либийските студенти, и тази си беше някакъв делириум, бълвоч от абсурди и тезиси, писани под въздействието на някакви амфетамини или от сорта.
  Севернокорейците не бяха съвсем като нас - имаше в тях нещо сбъркано, откачалско, дълбоко повредено. Другите студенти от сбъркани държави като хапнат и пийнат с теб, свалят маската и започват да приличат на нас. Севернокорейците нито хапваха и пийваха с нас, нито създаваха дори минималното впечатление, че това, което са изписали по лицата си е маска.   Повредени същества изглеждаха и изглежда наистина бяха повредени.

“За да се оправят нещата в тая страна, първо трЕбва да се оправи тоя народ!”

  Честно казано, аз съм много разтревожен след днешния ден и посланието на президента, дори да се опитвам да гася негативното си мнение по принцип и да се опирам само на принципни несъгласия.
  Тревожи ме нивото на посланието и аргументацията.
  Тревожи ме езикът, който е шаблонен и банален.

Експорт на съдържанието