Аз съм страничен и пасивен наблюдател, който би искал изборите в София да спечели кандидат на демократите.
И по принцип намирам спора за миналото, свързано с ДС за полезен.
Защо?
Първо, защото този проблем тежи на всички нас, които създавахме или подкрепяхме СДС ( някои в центъра, други по места - както аз в Перник). Ние с общи действия и бездействия, с различна индивидуална и колективна вина не успяхме да го решим. И сега идва възмездието за това.
02 юли, Вирусът: Дни 1207-1213
Равносметката до Ден 1213 на вируса:
1309093 официално установени заразени, 38426 починали.
2023 година
26.06.-02.07. 51 50 35 24 27 8 8 общо 203
19.06.-25.06. 69 60 40 42 39 16 10 общо 276
12.06.-18.06. 102 80 61 64 46 19 10 общо 382
05.06.-11.06. 113 77 60 66 52 34 17 общо 419
29.05.-04.06. 150 100 77 81 92 23 20 общо 543
Моето отношение към общия случай ДС и конкретния човек съм изразил в
"КАК БИХ ПОСТЪПИЛ АЗ",
http://nslatinski.org/?q=bg/node/4060
Понеже, както казах, че няма нито да преча, нито да се пречкам на ПП-ДБ, ще заявя само, че ако кандидатът им бъде избран, ще му пожелая искрено и лично успех!
Тук само ще споделя шока си от един прочетен аргумент:
Най-силно бихме отмъстили на върхушката на ДС, ако не само привлечем при нас нейните наследници, но ги издигнем на изборни длъжности!
Това ме разби.
Ще ми се да помоля хората от ПП-ДБ:
Недейте с такива аргументи, те са прекалени!
Излиза, че някога в СДС, вместо да се мъчим със съмнителен успех да се опазим от инфилтрирането ни с кадри и доносници на СДС, трябваше просто да забием нож в сърцето на ДС, като привлечем и издигнем нейните наследници!
ПП-ДБ, просто казвайте, че роднинството с ДС за вас няма повече значение. Така е честно и това е истината!
02.07.2023 г.
Всички ние, които се вълнуваме човешки и преживяваме силно за Украйна, винаги изпитваме болка и горест, когато научим за поредната бомбардировка на украински град, когато гледаме кадри от разрушенията, когато видим снимки на загинали или осакатени деца... Но в някакъв съвсем естествен и разбираем смисъл, тревогите ни за Украйна са накъсани и понякога загърбени от останалите ни грижи. Та нали животът ни тук не е спрял – с нашите си български сътресения и с индивидуални ни радости и неволи. Има футболни страсти, иде лято на море, имаме си остри политически разправии, какви ли не други вълнения и емоции
1. От есента на 2014 г. съм преустановил участието си в медиите под каквато и да е форма.
Казах си тогава:
"25 години стигат, времето вече не е мое!"
2. Отказвал съм, отказвам и ще продължа да отказвам всякакви интервюта и участия в предавания.
Затова моля журналистите и "журналистите" - не ме канете, решението ми е принципно, нищо лично, както се казва, когато всичко е много лично.
