Преди десетина години прочетох и използвам в лекциите и научните си писания книгата на Frank Furedi:
  “Culture of Fear Revisited. Risk-taking and the Morality of Low Expectation“,
  [Културата на страха преразгледана. Поемането на риск и моралността на ниските очаквания]
  Съвсем логично е когато изучаваш (не)сигурността и риска, да стигнеш до архиважния проблем за страха.

  Сега чета съвсем новата книга на Фуреди:
"How Fear Works. Culture of Fear in the Twenty-First Century".
   [Как страхът действа. Култура на страха през двадесет и първи век]
  Тя е още по-стойностна и дава, и поражда много насоки на мисленето. Част от това, което се случва с и в Европа, с и в България като политически процеси може да се обясни чрез анализите в тази книга. Страхуващият се човек лесно става страхлив човечец, върху чиито страхове могат да паразитират и политици-популисти, и терористи. а не се знае кои са по-опасни в дългосрочен план...

  Масов взрив от коментари, че провалът с Търговския регистър е катасатрофа на държавата и държавността.
  Според мен провалът с Търговския регистър е следствие от катастрофата на държавата и държавността.
  
  Навсякъде брутални, алчни, хищни, некомпетентни, злонамерени хора, вредени и уредени, спуснати с парашути, оставени да безчинстват, включени в корупционни схеми...
  Те мачкат всичко под тях и се унижават пред всичко над тях.
  Злобеят, беснеят, рушат, провалят.
  Колко още може, какво още може, защо още може!!??!!

  За всяка социална система (човек, група от хора, организация, общност и общество, всъщност за практически всички сложни и самоорганизиращи се системи, които са устойчиви и способни да оцеляват и да се развиват) са присъщи осем базисни функции.
  Видният американски социолог Толкът Парсънс (Talcott Parsons, 1902–1979) посочва най-напред 4 от тези базисни функции:
  Адаптация,
  Целепостигане (постигане на целите),
  Интеграция и
  Запазване (поддържане) на латентни модели
  Те са всеобщо известни със знаменитата абревиатура AGIL.

  Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
  Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
  Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.

  1.
  Мечките се разиграха в дворовете на съседите - едната в турския, другата в румънския...
  
  
  2.
  Автократите, тоталитарчиците, диктаторите, геостратегическите мегаломани и геополитическите маниаци могат да контролират медиите с гласна и негласна цензура, могат да свикват милионни митинги, могат да размахват пръсти или юмруци на гнилия Запад, могат да се самоназначават със "законни" и "демократични" избори за несменяеми властници десетилетия наред.