Позиции (Блог)

Поредната трагедия. Или деградацията на демокрацията…

  При всяка трагедия помествам от 15-тина години практически един и същи текст, актуализиран евентуално само с подробността, свързана с поредното природно бедствие.
  Ще направя и сега същото без да променя абсолютно нищо, дори една дума.
  Ето какво съм писал и повтарял от 2002 до 2014 г. После май загубих вяра и престанах да дописвам и добавям... Пък и какво да му добавяш за мрачното време на последните 8-10 години на установеното вече и консумирано безотказно от олигархията и обслужващия я политически елит постпреходно статукво.
  Както се казва, възможните прилики с актуални събития не са по вина на автора.

Девет подробности от пейзажа

  1.
  Често съм цитирал мой приятел, който може да мисли и говори много по-кратко от мен.
  Днес ми каза:
  - България има управляващи, но няма управление, а управляваните все още не виждат, че държавата е вече неуправляаема...

Любителски коментар на футболна тема

  Като човек, който отдавна не гледа мачове нито на стадиона, още повече „по телевизията” (друга възраст, други приоритети, други алтернативи плюс липса на време), точно аз да коментирам футбола е на пръв поглед нелепо. Но този път ще го направя, защото българският футбол е отражение на цялата българска действителност, понякога едно към едно, понякога в още по-уродлива форма.

С подобна пропаганда, маскирана като учебник, промиват мозъците на студентите в държавен университет...

  Подведен от названието и „визитката” на автора, си купих "Теория и история на цивилизациите" - монография, която се използва като учебник в наш държавен университет. Беше ми интересно на какво учат студентите по толкова важна тема.
  А какво прочетох!!!

Европа ще се справи и изправи

  В своята книга "След Европа", макар да включва за аромат една щипка оптимизъм, Иван Кръстев все пак остава верен на заглавието.
  Днес има и обективни, и субективни причини европесимизмът да е печеливша позиция, за някои дори и кауза, за трети - убеденост, а за твърде много дори предопределеност.
  Мнозина в България стискат палци за края на Европа, макар ако се замислят какво това означава за България, едва ли биха щастливи от този факт. То при донякъде дисциплиниращите усилия на Европа спрямо страната ни, ние си живеем в проолигархичен постсоц, политиката ни е дълбоко пропита от корупция, мениджмънтът на държавата - от некомпетентност, граничеща с некадърност, политическият ни език - от простота, граничеща с простотия, правосъдието - от безнаказаност, обществото ни - от безхаберие към бъдещето.

Експорт на съдържанието