Някога, като пионерче, татко ме записа за тренировки при пернишкия шах-майстор Любен Пернишки. Разказвал съм тук за него - той много се радваше как играя и печеля детски турнири, но каза, че от мен шампион не ще се получи, защото нямам нужния за целта характер – става ми жал за онези, които побеждавам. Но това е тема за друг разговор.

  1.
  Ама и този човек свян няма - пред съвестта, срам няма - заради хората, страх няма - от Господ! Беше спипан в далавери, общественото мнение го перна през ръчичките, а той обикаля страната сякаш той е кандидат за ЕП, среща се с народа, гледа ги в очите и пет пари не дава за нищо! Ние такова чудо като политик не сме имали още!
  Както пее Алла Пугачова: То ли ещё будет!

  Написах това тук съвсем наскоро.
  Когато чергата на държавата гори, тя се нуждае от пожарникар. Но не от пишман-пожарникар, а от държавник-пожарникар, от лидер, който разбира от управление на риска, ранно сигнализиране, превенция, диагностика на уязвимостите, стратегиране, кризисен мениджмънт, критично приоритизиране.
  А това са висши умения, не пунта мара.
  Какво да се прави, човекът смята, че нещата се решават с чук. А който мисли, че нещата се решават с чук, всички проблеми му се виждат като гвоздеи.

  1.
  Пунта мара не е да си подаде оставка през вратата, а да влезе през прозореца!
  Пунта мара е да го спипат в абсолютно скарано с европейските ценности деяние, а ти да го сложиш да ти прави европейските избори!!!!

  Човек на моята възраст може да смята, че всичко е видял и едва ли каквото и да било е в състояние да го изненада.
  И все пак две тенденции ме карат да изпитвам нещо като шок и да ме обзема тревога - какво още може да се случи в България, какво още ни очаква като общество и държава!?
  -- Първото е алчността на част от управляващия елит - непомерни материални и финансови желания, присвоителски страсти, хипертрофирана жажда да имат, да притежават, да си уреждат на ниски цени, да трупат, дори понякога правят това като че плячкосват, обзети сякаш от грабителски нагон.