Някъде в края на 2006 г., когато вече бях взел решение да си тръгна от президентството след първия мандат на Георги Първанов, у мен съзря замисълът да напиша своеобразна четирилогия за сигурността.
  Постепенно излязоха първите три книги от тази четирилогия:
   „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“
   „Петте нива на сигурността“
   „Сигурността – животът на Мрежата“.

  Привършвам новата си книга. Завършва и поредната учебна година, събира се урожаят от дипломни работи. Има няколко много важни за четене книги, щедър улов от панаира на книгата.
  В малкото свободно време пиша текст за седемте смъртни гряха на властта през последните десет години.
  Днес мой приятел ми каза:
  - Някои те смятат за краен, за твърде песимистично виждащ нещата. Знаеш ли кое е най-тъжното?

  Като виждам колко некадърно като изработка и безвкусно като естетика е направеното на Графа, започвам да си мисля - дали не може да бъде накарано ръководството на Столичната община всеки ден - я кметицата, я някой от заместниците ѝ, я отговарящият за строителството и ремонтите директор в огромната администрация, задължително да минава от Канала до Алабин - в двете посоки! Да върви и да гледа какво и как е направено, да върви и да гледа как я/как го гледат хората наоколо.

  Не е за оправдание, просто така стояха нещата - нито веднъж не приех в престоя ми в президентството (2002-2006) да ме занимават с работи на БСП. То не бе и чак толкова трудно, защото Първанов хич не си падаше вече по Позитания, доволен бе сигурно, че ги е употребил за своите си цели и бе затворил страницата. Всъщност, те му я затвориха, както той разбра в един момент. Но беше късно.
  Не за това ми е думата.
  В БСП има и свестни хора, особено сред привържениците ѝ. Някои са ми приятели или добри познати.

  Да се призове за международно сътрудничество в противодействието на корупцията съветвах още преди 15-16 години президента Първанов (при това го правех аргументирано, след множество разговори с наши и чужди много по-добри от мен експерти, защото всяко нещо, което влезе в словата на президента трябва да бъде обосновано, а не да е като пореден балон на принципа - надувайте момчета! или шумим, братец, шумим)...
  Вярно, бях мъничко по-млад и все още имах определени илюзии.