Разсъждавам снощи на глас пред мой колега: при тази неизменна масова подкрепа за ГЕРБ толкова избори наред, защо аз - сред своите близки и роднини, приятели и познати, колеги и студенти, хора, с които ми се пресичат пътищата в науката и образованието и случайни минувачи, които ме заговарят - едни път не съм се натъкнал на човек, който да брани разпалено ГЕРБ така, както това правят хора на синята идея или - още повече по отношение на мен - електорални единици и осъзнати съмишленици на абсурдната за мен държава Позитания (защо е абсурдна мога да кажа, но не това днес е моята цел, само ще спомена например абсурда лъскави, загладени, преуспяващи и милионери в зелено лидери на тази партия да водят шествия срещу бедността, която изобщо не им е непозната и срещу корупцията,която им е отлично позната).

  Изминаха почти 30 години от началото на Прехода. Това е приблизително едно ново поколение. От научно-историческа гледна точка вече могат да се правят равносметки. Както и сравнения между преди и сега.
  Макар че именно сравненията са изключително трудни. Защото държавата и обществото, принципите и нормите сега са коренно различни.

  1.
  От мястото на събитието:
  В кварталния супермаркет пред мен върви майка на около 35 с детенце. То подсмърча и проплаква, а тя му чете морал - престани, излагаш ме пред хората, кой купува книга от магазин! Детенцето роптае - това не е книга, това е книжчицаааа! Майката - млъкни бе, ще ме изкараш извън кожата, не ме интересува какво е, няма да купуваме всякакви глупости тука!

  Честит празник на Българската армия, на националната отбрана, на системата ни за сигурност, на науката и образованието в тази жизнено важна област от държавността!
  Казвам го от сърце! Но в същото време предпочитам да не празнувам днес, а да работя - над лекциите си, над учебниците си, над монографиите си, над идеите си.

  Винаги е имало търговци в Храма на демокрацията - Народното събрание.
  Ние някога се борихме за идеи. Огромното мнозинство сред нас влизаха в парламента, водени от мисълта за кауза. На най-първите избори ми предлагаха да съм в пропорционалната листа и с гарантирано депутатско място. За мен това си бе чиста проба кощунство - парламентът не е цел, той е средство. И ако ще водим битка за България, битка за идеи, то за Великото Народно събрание аз, като лидер на СДС в Перник, трябва да се явя на мажоритарен вот срещу лицето на БКП-БСП в Перник - др. Ненко Темелков, а в Перник и Пернишко всичко е с името "Темелко" и неговите производни - Темелко Ненков бе комунистическа икона. И така и стана - срещнахме се две идеи, две времена - минало сякаш свършило и бъдеще не започнало. Спечелих аз, а по-скоро - спечели СДС.