Горан Благоев: Има опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ.
  
  Прав е, болезнено прав е. С едно далеч по-голямо Но.
  Аз писах още преди време, че е вече време за Let it be...
  И дори ме цитираха в различни сайтове.
  А за Let it be също така е важно времето, когато ще зазвучи, така че и за него важи правилото
  По-добре късно, отколкото никога, но по-добре никога, отколкото кога да е...

  Монологът на един познат и донякъде колега ме наведе на разни мисли, на които все по-често не искам да давам ход и излаз навън, макар те да са натрапливи като вътрешен глас.
  Тази сутрин се засякохме в метрото и той ми предложи да излезем откъм ректората, та да повървим малко. Ето какво ми сподели в отговор на въпроса как я кара:

  1.
  Като прочетох декларацията как Ердоган можел да има всичко в душата си, но границите били граници, та си казах като шопа: И аз не знам как е, ама и така не е!
  Границите понякога са като драсканица с молив - гумичката ги изтрива за нула време. Те са като очертание с пръчка на пясъка - вълната ги изличава с един замах...   Вземете Косово или Крим. А изведнъж може да възникне най-неочаквана граница - Кипър знае защо.
  Така че границата е колкото реалност, толкова и фикция...

  Попитайте експертите, които не се боят за работното си място, не се страхуват от загубата на участие в проекти, научни журита и щедро субсидирани конференции, не се плашат от разправии с властта и не се опасяват от обвинения в черногледство. Те ще ви кажат, че измерванията на "температурата" на нашата национална сигурност говорят за влошаване на практически всички параметри за оценка по практически всички достоверни критерии за анализ.

  Мой приятел се завърна след година и нещо в чужбина. Работа по проекти, огромна заетост, почти пълно откъсване от нашата реалност, жажда да види България.
  Преди малко направихме, така да се каже, работна вечеря... :)
  Той отделил днешния ден да прегледа сайтове и преса, за да се ориентира в атмосферата на обществото ни...