Ела Зло, че без теб още по-зло!
  Викахме така и ето - Злото дойде!
  
  Българинът си мисли, че щом много пъти нещо се е случвало, то ще се случи още веднъж, щом много пъти някак са се подредили нещата, ще се подредят и този път - мисли си го вкъщи, мисли си го в работата, мисли си го в населено място, мисли си го в държавата.

  Разказвал съм вече за моя повече добър познат, отколкото близък приятел, завърнал се след три години работа по проект зад граница, който, след като се повъртя из столицата и по-големите градове около месец, ми каза наскоро:
  - Как издържате тук, просто не разбирам? За тия три години България вече не е същата! Играта на демокрация тук е завършила! За-вър-ши-ла!

  Давал съм пример с купчинката пясък.

  Когато се насипва пясък в купчинка, до едно време купчинката расте, но в един момент независимо дали ще се насипе цяла шепа или нищожна песъчинка, купчинката започва да се срива като лавина. И кога това ще настъпи зависи не от количеството на насипания в критичния момент пясък (шепа или песъчинка), а от вътрешните характеристики и специфики на купчинката.

  1.
  Рисковото общество, Обществото на рисковете е Обществото на ескалиращите Четири „НЕ”:
  Неопределеност;
  Непредсказуемост;
  Неустойчивост;
  Несигурност.
  Българското общество е Обществото на ескалиращите 5 „НЕ“:
  Некомпетентност в управляваните процеси (свирепа);
  Неспособност за вземане на верни решения (абсурдна);
  Незнание в сферата на отговорност (тотално);
  Неуважение към знаещите и можещите (анормално);
  Нежелание за поне малко професионализъм (гротескно).

  Има нещо като закон –
  Закон за непредвидените последствия.
  Въвежда се нововъведение с една цел, за добро, за хубаво, а то после "избива" в коренно различна, вредна, неприятна, деструктивна, абсурдна посока.
  Замислих се за този закон в днешното утро.