Позиции (Блог)

У нас не е престижно да си признаваш, че си привърженик на управляващата партия

  Разсъждавам снощи на глас пред мой колега: при тази неизменна масова подкрепа за ГЕРБ толкова избори наред, защо аз - сред своите близки и роднини, приятели и познати, колеги и студенти, хора, с които ми се пресичат пътищата в науката и образованието и случайни минувачи, които ме заговарят - едни път не съм се натъкнал на човек, който да брани разпалено ГЕРБ така, както това правят хора на синята идея или - още повече по отношение на мен - електорални единици и осъзнати съмишленици на абсурдната за мен държава Позитания (защо е абсурдна мога да кажа, но не това днес е моята цел, само ще спомена например абсурда лъскави, загладени, преуспяващи и милионери в зелено лидери на тази партия да водят шествия срещу бедността, която изобщо не им е непозната и срещу корупцията,която им е отлично позната).

Преди и Сега: сравнения. Или за уродливостите на днешното време

  Изминаха почти 30 години от началото на Прехода. Това е приблизително едно ново поколение. От научно-историческа гледна точка вече могат да се правят равносметки. Както и сравнения между преди и сега.
  Макар че именно сравненията са изключително трудни. Защото държавата и обществото, принципите и нормите сега са коренно различни.

Оксиморони в царството на Винету

  1.
  От мястото на събитието:
  В кварталния супермаркет пред мен върви майка на около 35 с детенце. То подсмърча и проплаква, а тя му чете морал - престани, излагаш ме пред хората, кой купува книга от магазин! Детенцето роптае - това не е книга, това е книжчицаааа! Майката - млъкни бе, ще ме изкараш извън кожата, не ме интересува какво е, няма да купуваме всякакви глупости тука!

За вас нека е празник, но за мен е делник

  Честит празник на Българската армия, на националната отбрана, на системата ни за сигурност, на науката и образованието в тази жизнено важна област от държавността!
  Казвам го от сърце! Но в същото време предпочитам да не празнувам днес, а да работя - над лекциите си, над учебниците си, над монографиите си, над идеите си.

Шарлатаните и националната сигурност

  Винаги е имало търговци в Храма на демокрацията - Народното събрание.
  Ние някога се борихме за идеи. Огромното мнозинство сред нас влизаха в парламента, водени от мисълта за кауза. На най-първите избори ми предлагаха да съм в пропорционалната листа и с гарантирано депутатско място. За мен това си бе чиста проба кощунство - парламентът не е цел, той е средство. И ако ще водим битка за България, битка за идеи, то за Великото Народно събрание аз, като лидер на СДС в Перник, трябва да се явя на мажоритарен вот срещу лицето на БКП-БСП в Перник - др. Ненко Темелков, а в Перник и Пернишко всичко е с името "Темелко" и неговите производни - Темелко Ненков бе комунистическа икона. И така и стана - срещнахме се две идеи, две времена - минало сякаш свършило и бъдеще не започнало. Спечелих аз, а по-скоро - спечели СДС.

Експорт на съдържанието