Ние търпим провал след провал:
-- провал в реагирането при бедствия, аварии и катастрофи;
-- провал в противодействието на "обикновената" престъпност (улична, битова, рекетираща);
-- провал в борбата срещу организираната престъпност;
-- провал в борбата срещу тероризма.
Позиции (Блог)
Управлението на системата за национална сигурност - системна заплаха за националната сигурност
Докога ще се търпят недъзите в борбата с организираната и неорганизираната престъпност у нас? (Два провала: кой от кой по-голям)
Докладът на Европейската комисия за България казва половинчатата истина за България.
Вярно е, че организираната престъпност у нас е уникална в сравнение с други европейски страни, защото оказва дълбоко влияние върху икономиката на страната.
Но можеше да се продължи нататък и да се каже, че управлението на България не е част от решението на проблема на организираната престъпност, а част от самия проблем.
В България въпросът не е ДАЛИ организираната престъпност има позиции във властта, а КОЛКО власт тя притежава.
Войната на Системата и Статуквото срещу протестиращите млади хора. (Протестът днес е всъщност борба за самото право на протест)
Диана Найденова предизвика огромно възмущение и отвращение. Но проблемът не е в Диана или в някоя друга богиня на некадърната, арогантна и самовлюбена журналистика, ако това – да си безпардонен, невъзпитан и обслужващ изобщо е журналистика. Диана е просто неестетична пъпка излязла набързо по лицето на системата - една самозаблудила се и самовлюбена жена, която сега ще се държи агресивно в своя самозащита, а после, като осъзнае колко ниско и низко е паднала, ще страда дълбоко и тъжно. Милост към нея!
За кръстоносния поход срещу тютюнопушенето (Алтернативно мнение на един заклет непушач)
Аз не съм пушач - абсолютно. Когато близък човек пуши се разстройвам, защото така си съсипва здравето, а мои приятели и роднини пострадаха от пушенето - след определена възраст те дълбоко съжаляваха, че са пушили и са си вредили, но беше късно.
Обаче има две неща, които ми пречат да възприема спокойно случващото се у нас.
Малка бележка за Човека като Homo timens, т.е. страхуващо се същество (Или колко еднакви сме с хората от Средновековието)
При написването на последната си книга разглеждах връзката Несигурност-Страх.
Там се въвеждаше т.нар. Долен праг на Несигурност – под който системата (човек, общност, общество...) започва да изпитва структурни и психологически деформации, които могат да доведат дори до нейния разпад.
А Страхът бе анализиран като реакция на Несигурност, която индивидът не може да контролира и управлява.














