Първоначално това бе отговор, който исках да дам по отношение на коментар под мой статус във Фейсбук, но реших да го изведа като отделен текст:
  Аз си мисля (и адресирам това към себе си най-вече), че всичко вече е казано от нас за, към и по отношение на РБ. Направих си труда да прегледам коментарите под статуси на някои политици от РБ - масово, смазващо, потресаващо единодушно (сигурно 90%) е мнението за ставащото и станалото.   Вече се повтаряме (аз особено) и едва ли може да се добави нещо по-ново или по-силно.

  Случващото се в България в момента може да се обясни и по следния начин (не твърдя, че това е единствено възможният начин за обяснение!):
  Върви преоценка не Прехода. Точка първа на тази преоценка е следната: „Частникът е лош, държавата е добра!“.
С други думи, ние виждаме всъщност не преоценка, а отричане на Прехода.

  Слушам какви сладки нелепици говори ББ днес (всъщност вчера) – и разбирам за сетен път, че той очевидно няма проблем да живее в измислена реалност.
  В тази измислена реалност ББ е против строителството на "Южен поток", когато Русия прави максималното, за да го има и е за строителството на "Южен поток", когато Русия заяви, че няма да го има.
  В тази измислена реалност ББ може да бъде в един момент категорично за санкциите срещу Русия, но твърдо не ги подкрепя, а в друг момент да бъде твърдо срещу санкциите спрямо Русия, но категорично да ги подкрепя.

  Понякога в своите прогнози съм грешал, понякога съм бил прав. Имам случаи, когато анализите ми са водели до точни изводи - например кога (като ден) ще започне войната на САЩ в Ирак; или че ще има атентат в Кербала - тогава, понеже властта, включително президентът Първанов (като върховен главнокомандващ и след няколко мои алармистки материали, че въпросът е не Дали ще бъдем ударени, а Кога) не вземаха нужните мерки, аз се видях принуден - 13 дни преди атентата - да предложа на президента опорни точки за неговата реакция, когато ... атентатът се състои и загинат български войници.

  За съжаление, ситуацията в Русия показва елементи на паника и белези на загубена управляемост. Свободното падане на рублата до безпрецедентни долни прагове спрямо долара и еврото се спира с драстично увеличаване на лихвените проценти. Но това може да даде само временен ефект, а по същността си то е все едно да утоляваш жаждата като пиеш от собствената си кръв – така не само се обезсилваш и омаломощаваш, но и ставаш все по-жаден и по-пристрастен към смъртоносното питие… Защото с драстичното нарастване на лихвените проценти фактически убиваш всякаква икономическа инициатива, обричаш бизнеса и хората, които имат заеми и ипотеки, на изтезаване и разоряване.