Тук ще отделя място от ограниченото пространство на моя сайт за две статии в два поредни броя на в-к „24 часа”, с автори Калина Андролова и Велислава Дърева.
Правя го, защото това са анализи на представители на два различни, почти непресичащи се свята.
● Единият свят е на млада България, на България на 21 век, на България на нашите деца - на която принадлежи бъдещето.
● Другият свят е на повяхналата, изчерпана, амортизирана България, на България на 20 век, на България на миналото и на моето поколение, което каквото можа – направи, но не иска да разбере, че времето вече е друго, и пространството – и то вече е друго.
Младите хора са тези, които, ако си размърдат мозъците, душите, сърцата и задниците, ще могат да спасят родината ни от западането, пропадането и разпадането. И да си я подредят така и такава, както и каквато искат тя да бъде - за да живеят в нея. А не да се спасяват от нея с емиграция и обръщайки се с гняв назад, да казват: „Няма да ви живея в скапаната държава!”...
Позиции (Блог)
Калина Андролова или Велислава Дърева – изберете сами (Казано другояче „това – да, това – не”)
Идеологизираното кривогледство (За Русия също трябва да се пише обективно или поне умно)
Ние, българите, сме странно и неповторимо племе. Страшно много обичаме да ни казват как трябва да мислим, кое е правилното и какво се очаква от нас. А след това вече показваме и талант, и вдъхновение, и блясък, и дързост и красота – в такива количества, че понякога нямаме равни на себе си.
Разбира се, от време на време (през няколко десетилетия) изпадаме в малко неудобна ситуация - когато трябва да вземем остър исторически завой и да сменим патоса и дълбоката мисъл от минус на плюс и от плюс на минус. Но това ни се случва с толкова естествена периодичност, че сме се приспособили напълно и не изпитваме чак пък такива душевни, етични, нравствени и морални страдания...
„Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?” („Некои съображения” и от мен)
Доста време след поредния европровал на “Левски” (срещу “Жилина”) имах силни и съвсем естествени колебания – струва ли си да правя коментар на футболна тема?
Интервю с елементи на уникалност (или Виж кой говори!)
Докато най-спокойно съм си чел тази сутрин лекциите за Русия и глобалната сигурност, у нас се се случило събитие с дългосрочни отзвуци и отзиви.
Генерал Никола Колев, началник на кабинета на президента е дал в „Коритаров Live” изключително - как да го кажа по-акуратно – „специфично” интервю...
„Педераст скапан!” (За простотията и надеждата)
Рано сутрин. 6 и 15. Имам лекции и за да стигна навреме, вместо нормалните за един нормален град 40-50 минути дотам, аз трябва да заделя поне още толкова.
Но ужасното състояние на градския транспорт не е първа грижа за столичния кмет. Той е зает с далеч по-важни неща. Например - да си прави из страната партия. При това за европейско развитие. Или да се снима с фрау Меркел...
