Напоследък ми е все по-трудно при срещи с близки и приятели, с познати и непознати, на улицата или по време на лекции. Защото неизменно бивам питан, разпитван и разпъван за това, че съм бил пет години секретар на президента.
Не мога да си затварям очите пред очебийния, очевидния и очевадния факт, че в разговорите, които водя и в които постоянно бивам въвличан, аз се натъквам на нарастващо чувство на огорчение, недоволство, несъгласие и не рядко на срам (да, на срам – което е най-смущаващо) от действията и бездействията на президента, от неговите позиции и липса на позиции, от засилващата се – според не малко хора - негова страст към развлечения и охолство, към лукс и безгрижие спрямо реалните притеснения, горчивите страхове и ескалиращите тревоги на страната ни и на обикновените й граждани.
Позиции (Блог)
Г-н президент, моля Ви, спрете се, замислете се, осъзнайте се, опомнете се! (Вие все пак сте нашият държавен глава...)
Отново за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (На ход са младите – те и никой друг)
Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.
Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи - 2 (В огледалото на СИПРИ)
Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2008 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
► Според СИПРИ, за 2003-2007 год. при продажби на основните оръжия - танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи - класацията е (цени в долари от 1990 год.):
Светът – 111 528 млрд. дол.
1. САЩ – 34 499 млн. дол. (само за 2007 год. – 7 454 млн. дол.)
2. Русия – 28 382 млн. дол. (за 2007 год. – 4 588 млн. дол.)
3. Германия – 10 889 млн. дол. (за 2007 год. – 3 395 млн. дол.)
4. Франция – 9 544 млн. дол. (за 2007 год. – 2 690 млн. дол.)
5. Великобритания – 4 766 млн. дол. (за 2007 год. – 1 151 млн. дол.)
...
29. България - 142 млн. дол. (за 2007 год. – 7 млн. дол.)
“Не на Ватмана! Не на Батмана!” (За един неизпратен SMS)
ЖК ”Люлин”-6. Понеделник сутрин, 6.35-7.15 ч. Температурата е под нулата.
Около мен на спирката на автобус 310 – десетки премръзнали и психясали, разлютени и озверени хора. И броят им расте с всяка измината минута.
Не се издържа. С вдървени до счупване от студа пръсти написах SMS до кмета Бойко Борисов:
”Не знам дали знаеш и дали ти пука изобщо, но градският ти транспорт е гадост, мерзост и престъпление! 40 минути вече няма автобус 310 от “Люлин” за центъра. Премръзнали, хората пусват. Псуват грозно и с проклятия: “Не на Ватмана! Не на Батмана!”, “Да не даваме единият да ни довърши, а другият да ни започне!”, “Какво ти социално управление, какво ти европейско развитие!”..."
Държава ли? (Не държава, а криво-ляво управляван трамвай - допотопен, раздрънкан, скърцащ и едва-едва пъплещ)
И тази седмица ми даде множество основания да си казвам отново и отново, че ние се самозалъгваме, че имаме държава, че имаме държавност, че имаме държавници.
Всичко сякаш се крепи на магия, на някакъв тънък косъм. На някаква инерция, имитация, илюзия.
Правителството не управлява процесите. Опозицията не предлага алтернатива. Гражданското общество не представлява никого.
Възрастните са все още инфантилни. Младите са вече примирени.