Нямам засега ясен отговор какво да се прави, но все повече си мисля, че се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум, който напразно се опитва да реши важните проблеми на държавата, обществото и гражданите.
  Всъщност, какво става безпощадно ясно?
  Първо, страната затъва в простотия, идиотия, селяния и мърльотия. И те стават толкова огромни и агресивни, толкова беснеещи и арогантни, че вече са непосредствена, пряка, директна и неизбежна опасност за живота и здравето – на отделния човек и на народа ни като цяло.

  Признавам, че нещо напоследък не разбирам.
  Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи.

  Не, колкото и да искат журналистите да си кажа мнението за хотела на сина на президента Първанов, не виждам смисъл да го направя. И упорито отказвам всякакви покани и подкани за интервюта...
  
  Първо, нямам съмнение, че призракът на провала и пропилените възможности, на користолюбието и сребролюбието на бившия държавен глава ще вървят след мен – без значение, че отказах да бъда при него през втория мандат, без значение какво съм го съветвал, как съм го съветвал, дали съм искал да бъде по-добре на националната ни сигурност чрез работата ми за държавния глава, дали съм се опитал с книгите си „На вниманието на г-н Президента, 2002-2006“ и „Ирак, така съветвах президента“ плюс съответната рубрика „Така съветвах президента“ да хвърля повече светлина върху пълната непрозрачност на похватите на тогавашния президент. С всеки нов спазарен и позорен хотел ще пада сянка и върху моята дейност, ще се напомня за работата ми като секретар по националната сигурност на президента Първанов не като качество и експертиза, а като петно в моята биография.

  Не мога да не приведа мейла на мой Фейсбук-приятел (той даде съгласието си да го цитирам, но каза, че е „почти“ държавен служител и не иска да споменавам името му):
  „Всички партии у нас, с изключение на ГЕРБ, неизменно губят електорат и рано или късно подкрепата за тях пада. Не броя ДПС, защото това не е партия. ДПС е проказа, паразитираща върху нормални клетки. Както отровната гъба, която никне върху нормална почва. Някой тук бил написал, че ДПС е като числото Пи. По-скоро то е като числото Нула. Защото всичко, което се умножи по ДПС, рано или късно става равно на Нула…

  Заобиколен от изключителни книги - художествена литература и наука, постоянно мисля, че на мен най-малко ми прилича отново и отново да пиша за футбол - на мач не съм ходил от 100 години, а повече от 10 минути по телевизора не издържам дори на знаменателни международни мачове, защото ми е жал за времето - не ми остава много време за стойностни неща, за да го пилея за ритнитопковщина, дори от световно качество.
  Но пиша пак и пак за българския футбол, защото тук не става дума за футбол, а за политика. Става дума за нещо адски опасно и грозно.