Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Ал Гор.

  Съвсем естествено, лекцията на президента Първанов “Националната сигурност пред нови предизвикателства”, изнесена на 15 януари в НДК, поражда специфични емоции у мен, като бивш негов секретар по националната сигурност (през периода 2002-2006 год.).
  Връщам се към годините на първия мандат и в съзнанието ми изниква атмосферата преди и по време на лекции, подобни на сегашната.

  - Атикус, ще спечелим ли делото?
  - Не, пиленце.
  - Тогава, защо?
  - Това, че са ни победили сто години, преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим – каза Атикус.
   (Харпър Ли, „Да убиеш присмехулник”)

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Една от тях е Айн Ранд.

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Карл Попър.