След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
  
  Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
    Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
  Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
  Сезон 2. „След нас и потоп.”
  
  Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
  Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
  Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.

  Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
  Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той...
  Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.

  Във кошмарното и безпътно политическо време между обществените протести, свалили правителството на Бойко Борисов и предсрочните парламентарни избори, аз изписах и изговорих много думи – тук, на своя сайт, във Фейсбук и в медиите.
  Днес, на 12 май, в деня на изборите без избор, реших да събера на едно място практически всичко, което съм споделил на глас.
  Не, че това са били истини от последна инстанция, но така може да се види какво ме е вълнувало и какво съм предричал, а значи е възможно да се сравни чинят ли грош пара политическите ми вълнения и прогнози.
  Подредил съм нещата в хронологичен ред. Така е изключително лесно да се проследи ходът на моите мисли и позиции.
  Отново да кажа на евентуалните читатели – в този текст няма нищо ново, материалите и разсъжденията са приведени без абсолютно никаква редакция.

  За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.
  Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:
  ▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
  ▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

  България поне в едно нещо може би някой ден ще служи за пример и ще бъде цитирана във всички учебници по сравнителна политология, политически инженеринг и технологии за преднамерено информационно въздействие върху обществото (промиване на мозъци, пропаганда, PRопаганда, PR)...
  Ние всички - кой в ступор, кой в стрес, кой в страх, кой просто като в стадо - наблюдаваме как с всеобща мобилизация на медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси народът ни е оставен - като фасада, като имитация и симулация - да си играе на избори, но ще бъде получен ПРЕДВАРИТЕЛНО ЖЕЛАНИЯТ РЕЗУЛТАТ!
  В такъв чист, лабораторен, опазен от примеси, външни въздействия, токови удари и блокиращи работата вируси вид едва ли някъде е решавана толкова перфектно задачата да се получи на изборите точно това, което трябва да се получи!