Свикнал съм, че това е част от нашата т.нар. политическа култура - когато не сме съгласни с мнението на някого, минаваме на лични обиди.
  Та да кажа следните четири неща като реплика на тези лични обиди.
  
  - Първо, за мен "ГЕРБ" са политическа едра шарка (едрата шарка я наричат кой знае защо smallpox). Нашето общество я преболедува, слава Богу, без летален изход, макар че тя остави някои грозни следи по лицето му. Надявам се, че и политическата едра шарка също не повтаря.

  Замислих се по време на днешната лекция.
Но най-напред да кажа, че съвременната наука на сигурността не може да бъде преподавана без да интегрира в изследванията си знания от различни други науки и познавателни ресурси – теория на хаоса, теория на катастрофите, теория на фракталите, теория на игрите, теория на вероятностите, синергетика, мрежови структури, теореми на Гьодел и др.

  Това е толкова нелепо - сладострастната радост, че протестите не са най-многолюдните и дори - виждате ли - стават все по-малочислени.
  А за мен това е нелепо по много причини. Ето две от тях.
  
  Първо, някога в началото на демокрацията един вътрешен министър, Пенчо Пенев, реакционно и леко зловещо броеше хората по "сините" площади и ги съобщаваше в "По света и у нас", за да втълпи колко малко са те.
  Второ, ние в Перник страшно се радвахме, че нашите митинги са по-многолюдни от червените.
  Животът показа, че броят на хората по площадите не е най-силното доказателство за важността на това, за което те са на площадите.

  Понеже от 2009 г. ( а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").

  - Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...