Практически едновременно у нас излязоха две книги, в които се оглежда твърде достоверно доста уродливата физиономия на родната ни действителност – като ядно, ярко и ясно свидетелство за цялата порочност и бруталност на приключилия български Преход.
  Става дума за имащата претенции за сериозен анализ с елементи на разсъждения новела на Юрген Рот “Новите български демони”, както и за амбициозното, обемно, полезно и на места дори интересно изследване на Миша Глени “МакМафия”.

  Виден някога наш демократ (който много държи лично да седи край леглото и да държи цукалото на намиращия се в необратима кома СДС) навярно сега би казал: “Днес е един хубав ден за целия свят!”.
  Както може да се види от моя сайт, аз стисках палци на Барак Обама. Въпреки че натрапчиво ме преследваше мисълта: Дали САЩ - като възприемащи се за общество-месия и общество с мисия, като система, държава и идеология - са готови да приемат чернокож президент?

  Току-що в предаването на Цветанка Ризова „На четири очи” Стефан Гамизов каза, че с някакви хора (кои?) той работи по проект, наречен „Третата република”.
  Както може да се види от моя сайт, аз имам поне 5-6 материала през последните няколко месеца, в които разработвам идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА. Което означава в най-добрия случай, че ние двамата с него мислим понякога паралелно и независимо един от друг - еднакво. А в най-лошия случай - че той чете моя сайт и си присвоява идеи, без да цитира източника. Надявам се това да не е така.

  Интервюто на Ахмед Доган във в-к „Труд” (28.10.2008 год.) е потресаващ пример за всичко онова, което кара хората да смятат, че политиката е мръсна работа.
  Със своята безпардонност, безнравственост, безсърдечие и безочие, то е най-точната, най-адекватната, най-убедителната и най-тъжната илюстрация на българския Преход към демокрация.
  Това интервю ни показва в цялата й красота антидемократичната, антимодерната и антиевропейска, класически байганьовската и неспасяемо ориенталска същност на огромна част от политическия и бизнес елита ни (а не е ли, впрочем, Ахмед Доган най-успешният бизнесмен сред политиците и най-успешният политик сред бизнесмените?!).
  Няма абсолютно никакво съмнение, че можем да говорим за единица мярка за политически цинизъм у нас – 1 (един) доган.

  В България да се занимава човек с наука не е нито престижно в морален аспект, нито изгодно – в материален план.
  Млада, симпатична, интелигентна и амбициозна жена се обърна неотдавна за съвет към мен - дали да започне докторантура? Отговорих й така: „Ако имате нерви, търпение и готовност да понасяте различни трудности и несгоди, не се колебайте да правите докторантура. Вие имате сериозен потенциал. Допада ми как пишете и как мислите, такива ми се ще да са младите хора, а не сбабичосани и готови да кажат това, което началството иска да чуе.”
  Съжалявам, че не й казах цялата истина. Да се захванеш с наука в наше време, ако си почтен човек, е истински риск. Защото рискуваш здравето и нервите си. Защото успяването в българската наука днес става по почти непроменени от преди 20 години правила, само че критериите за качество и оригинален принос са силно занижени. Фабриката за производство на титли и звания работи с пълна пара. Признавам си, че и аз участвам с адекватен принос в нейния непрекъснат производствен цикъл.