Следя отчасти с тревога, отчасти с любопитство всички перипетии по съставянето на правителството. С всеки изминат ден все повече си казвам, че случващото се не е това, което според мен би било естествено да се направи.
  Или Бойко Борисов в момента допуска огромна грешка, или той - напук на нормалната логика - е с някаква необяснимо гениална интуиция...

  Тези парламентарни избори бяха най-трудните за прогнозиране, а се оказаха най-лесните за коментиране.
  Всъщност – какво да им коментира човек?! Фактите са повече от красноречиви, еднозначни и очевидни.
  Нима има място дори за грам съмнение, че главните губещи на изборите са Георги Първанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски?

  Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
  Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.

  Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
  За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.

  България е потресена и луднала от наглите предизборни изявления на Ахмед Доган.
  Но ако искаме да бъдем най-точни за това – какво всъщност означават тези изявления, трябва да преминем към по-груб и неизискан тон. Защото време и място за деликатност и дипломатичност вече няма.
  Досега многократно Ахмед Доган се бе изхрачвал върху европейското и демократично лице на България. Този път той – преял с власт и всесилие, разплул се от безхаберие и безнаказаност – повърна върху страната ни и нейния образ, върху нейното самочувствие и нейните надежди за модернизиране и де-ориентализиране.