Струва ми се странно, а отчасти и нелепо, че вече си чуват гласове по адрес на новото правителство, задето вместо да си вършат работата и да правят нещо за изпадналата ни в криза държава, министрите до един само се ровели в миналото. Т.е. в делата на тези пред тях.
  За мен няма съмнение, че единственият разумен начин да се поддържа (и печели) обществена подкрепа в момента е даването на убедителни доказателства, че този път и най-сетне възмездие ще има.

  Бях решил да не коментирам ставащото в ДАНС.
  Първо - защото аз много отдавна съм направил своите изводи и предупреждения (вж. на този сайт чрез търсене по думата „ДАНС”), които сега могат да се прочетат като внезапно осенение в повечето избълвани напоследък анализи, констатации и вердикти.
  Второ - защото в първите седмици на новото правителство не ми се конфронтира с него, още повече, че като всеки нормален българин аз му стискам палци.

  Участвайки в политиката през първите години на Прехода и после, наблюдавайки и анализирайки я отстрани или съвсем отблизо, аз съм си задавал редица въпроси, повечето от които нямат един-единствен или еднозначен отговор.
  ● Питал съм се, например: Възможно ли е да правят голяма политика хора със средни интелектуални и с дребни морални качества?

  Съвсем наскоро публикуваната и превърнала се веднага в знаменитост книга на Филип Котлър и Джон Каслионе „Хаотика. Мениджмънт и маркетинг в епохата на турбулентността”, вече излезе и на български език. Несъмнено изключително постижение и обнадеждаващ пример за маркетингов нюх, бърза реакция и практичен инстинкт.

  В пълната мешавица от митове, легенди, саги, притчи, мелодраматични изповеди и истински истории за ченгета, досиета, шестаци, доносници, агенти и храбри разузнавачи, аз си давам сметка, че не е престижно и здравословно да се казват добри думи за книга на човек, бил в „Държавна сигурност”.