Надявам се до месец да съм предал монографията си, дето я писах 4 години - "Рискът - новото име на Сигурността" - в издателството и да приключа с монографиите и науката за сигурността. Каквото можах - написах, направих, изговорих, анализирах, предупреждавах, опитвах се да променя. Повече няма смисъл. Няма смисъл да се прелива от пълно в празно, от плътно в кухо, от мъдро в тъпо, от важно в безотговорно.

  Ценностите не са всичко. Но са най-важното.
  Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.

  Нека временно успокоим топката по отношение на пробива в киберсигурността ни.
  Разбира се, можем като в русская деревня да нададем боен вик: Наших бьют! И да скочим най-патриотично в защита на нашето управление, жертва на международното положение.
  Можем, разбира се, да се изпъчим най-опозиционно и да започнем не принципно, а по принцип да ругаем нашето управление, без значение от конкретния повод, просто защото ни е паднало за едно страшно воле.

  Поредната калинка, тази в синекурния и абсолютно паразитен СЕМ, освен всичко друго е нагло наплевателско отношение към нашето висше образование и към нас, университетските преподаватели!
  Защо обучаваме талантливи деца на България, защо се радваме на всеки интелигентен и кадърен млад човек? Защо се раздаваме за знаещите и можещите си възпитаници? Какъв е смисълът от нашия труд, щом тройкаджии-връзкари и всякакви с кухи като съдържанието на детското балонче дипломи с лакти и нокти, безсрамно прогресират и се присмиват над трудолюбивите и честните, над порядъчните и почтените наши бакалаври, магистри и доктори?!

  Веднага ще кажа - ние имаме много добри специалисти по киберсигурност.
  Да, Но!
  Киберсигурността ни е като сигурността, като националната сигурност. Сиреч зле, много зле.
  Аз толкова често пиша за състоянието на Системата ни за национална сигурност, че вече направо не успявам да прочета всичко, което съм написал!