Моят прочит на процесите напоследък и ангажирането на някои иначе мислещи и разумни хора към Партията на властта, е следният:
  
  У нас върви процес на прегрупиране (политическо и ментално) към разделение не по принципи и позиции, убеждения и ценности, а към разделение За и Против Статуквото. Вече бяха направени редица опити да се промени или отслаби Статуквото, но те всичките завършиха с неуспех. Това кара мнозина да се прехвърлят от страната на Статуквото. Те си казват - тези ще са още дълго, по-спокойно и печелившо е да минем към тях.

  10 ноември промени и моя живот!
  Без да се замислям тогава се хвърлих в дълбоките води на опозиционните действия, започнах да издавам компютърно разпечатван и разлепван из града вестник "Съвест", който после стана и официален вестник на СДС-Перник, вероятно първият местен вестник на СДС в България. Веднъж, преди години, на изложба на самиздата в Народната библиотека, видях копие от "моя" компютърен вестник.

  Чета шокирани коментари за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и деление на емоции, интегриране и диференциране на потрес.
  А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
  Дано се окажа опроверган, но като гледам индикациите, надали.
  Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се сдоби с ясен и твърд, мотивиран и нахъсен гръбнак - администрацията на всички нива.
  Именно затова смятах, че това са най-лесно предвидимите избори - те са за местна власт, те са за реална власт.
  Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, обществени поръчки и еврофондове. Като умножим със семейството, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни категорични минимум 600 000 гласа - гарантирани, в кърпа вързани.

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  Днес мнозина ми писаха с поздравления за празника. Някои дори ме наричаха будител.
  Не, не се виждам в тази свещена и сакрална роля.
  Впрочем, все си мисля, че будител е човек, който отваря очите на събудения народ – да се пробуди за по-големи дела в образованието, културата, науката, творчеството, а защо не и в сигурността и отбраната, в защитата на националните интереси.