Лидерите на ЕС са изправени пред безпрецедентни предизвикателства. Аз съм скептично настроен по отношение на техните качества като визионери и стратези. В същото време, виждам колко противоречиво е отношението към последните им действия – нарастване на конфронтацията с Путин около скандала „Новичок“ и тенденцията за сътрудничество поради кризата с бежанците с Ердоган и срещата във Варна.
  Но в подобно поведение няма нищо абсурдно.
  Така е точно по Теорията на конфликтите в Науката за сигурността.
  Ще се опитам тук да се обоснова.

  Снегът ни изненада...
  А как иначе? Ние сме Страната на изненадите и Територията на изненаданите.
  Ето защо не само снегът ни изненада.
  Гинка ни изненада. Но на нас не ни пука за гинките, пука ни за лъвчета и щъркели. Не, че за тях не бива да не ни пука, но не бива да ни пука само за тях.

  Организациите са като човешките организми. Връхлети ли ги вирус отвън, влезе ли в тях чуждо тяло, инфектира ги и започва да ги разяжда. И не мирясва, докато не ги съсипе до непоправимост. Ако са с увредена или разбита напълно имунна система, те не могат да противодействат на вируса и така стават жертва на чуждото тяло.
  Вирусът има чудовщина размножителна способност, умножена по колосалната енергия на лудия, не знаещ умора. Чуждото тяло превзема организацията, постепенно започва да изяжда нейните жизнени системи, разбива вестибуларния й апарат, пълзи и сковава органите й, уврежда сивото й вещество и неизбежно я унищожава.

  Много пъти съм писал критично за нашата администрация - и с пълно право.
  Но днес попаднах на невероятно съвестна и с неочакван професионализъм служителка в местните данъци и такси на община Люлин.
  Направо бях отвикнал на подобно отзивчиво обслужване! Как е оцеляла, как се е съхранила - умът ми не го побира. Всъщност, има такива знаещи и можещи човеци в администрацията - въпреки и напук...
  
  И едно Но:
  Не разбирам коя, с извинение, куха управленска кратуна реши местните данъци и такси в Люлин да се преместят на възможно най-неудобното за гражданите на огромния квартал място, в един адски неадекватен за целта трафопост, в теснотията на който хората буквално страдат физически и психически, възрастните стоят изнемогвайки прави, жените плачат, пищят децата.
  Пълно пренебрежение към всички онези, от чиито данъци все още мърда и шава Отечеството ни любезно!
  
  20.03.2018 г.

  Една забележителна, must read книга. Онези, които са чели други произведения на Матийо Рикар веднага ще ме подкрепят.
  
  Да поясня:
  Алтруизъм – принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг; традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии; противоположното на егоизъм. Реципрочен алтруизъм – взаимен алтруизъм, вид социално поведение, при което индивидите правят жестове, оказват помощ, осъществяват в известна степен самопожертвователност един спрямо друг, но когато очакват аналогичен жест, помощ, самопожертвователност като отговор. Терминът е въведен от американския еволюционен биолог и социобиолог Робърт Тривърс (Robert Trivers, 1943).