Позиции (Блог)

Тъжният мейл от моя бивша студентка

  Преди малко ми писа моя студентка отпреди 2-3 години, а може и повече - времето при мен напоследък нещо започна да препуска все по-бързо, уви.
  Отдавна не ми бе писала, помня, че й бях давал препоръка за университета, в който учи. С удоволствие давам препоръки на талантливи млади българи, друго ако не мога да направя за тях, поне СиВи-то ми поради стечението на обстоятелствата тежи. И още никой не ме е подвел.

Франция - „или-или“; България – „нито-нито“

  Да не е твоят избор Макрон - това го разбирам.
  Но да е твоят избор Льо Пен - това не го разбирам.
  Тук не става дума за ЦЦ или РР - избор, който не променя постпреходното статукво. В нашия случай в общи линии бе все едно, в главното бе все едно. И то се вижда, че ако единият избор бе по-лош, при втория не става по-добре. Меко казано не става по-добре.

Прегрупиране и консолидиране в силовия сектор

  След последните избори се забелязва прегрупиране и консолидиране на институции, свързани със сигурността, контрола, обществения ред и съдебната система. Тази консолидация протича преди всичко чрез сплотяване и изграждане на единен фронт на личности, олицетворяващи съответните институции. Можем само да гадаем в какви действия ще избие тя.
  Вероятно се цели следващо завъртане нагоре по спиралата в усилията за стабилизиране и засилване на постпреходното статукво, чрез издигане на Стена между Властта (главните лица в нея) и Обществото (активните прослойки в него).

Президентските избори във Франция – 43 години по-късно

  Направих справка с Уикипедия, за да си възстановя някои подробности.
  В страшно далечната вече 1974 г., отново през май във Франция пак се провеждаха президентски избори. Най-вероятно в час на класния (всъщност на класната), аз имах задачата (или сам си я бях възложил, не помня) да изнеса някаква информация за тези избори, защото класната, др. Михайлова, светла й памет!, ни държеше будни и поощряваше нашия интерес към Европа и света - какво като беше наоколо твърдолинеен соц. А може да е било и просто много оживен спор между съучениците, в който разпалено да съм говорил за изборите...

„Ако е държава, аз съм трамвай, ама по-скоро аз съм трамвай, отколкото това е държава...“

  1.
  Говорим си в междучасието с колега за разни неща - от голямата геополитика, до малките гадости, причинявани ни от всякакви администратори.
  По-скоро ми говори той, а аз, мислейки си за свои разни работи, гледам да се отърва с някоя банална фраза.
  Казвам му:
  - Всичко е относително...
  А той:
  - Ако всичко е относително, то и това, че всичко е относително е относително...

Експорт на съдържанието