Украйна изпитва изключително сериозни и смазващи, нечовешки и зловещи трудности – особено през последната половин година.

Ние тук мислим и преживяваме за Украйна,
надяваме се тя да удържи,
тревожим се за спадащата подкрепа от Запада,
възмущаваме се от все по-засилващия се натиск върху президента Зеленски – от страна не само от Русия и онези, които поддържат този православен халифат-агресор; не само от огромното неутрално и безразлично мнозинство по света, в това число в Европа; но и от Запада: За приемане на сделка «Територии срещу Мир».

Починал е Кирил Маричков...
Светла му памет!

Охххх, напоследък някакъв порой от смърти, пълно е с некролози във Фейсбук, направо не ми се ще да влизам в тази социална мрежа.

Но не мога да не кажа няколко думи за Кирил Маричков, Бог да го прости!

Неотдавна се чухме с него, казах му, че книгата му "На прага на времето" е чудесна и се разбрахме да се видим да поговорим и да ми даде автограф... Бях му обещал моята книга "Рискът - новото име на Сигурността".

Не, не е само нефтът, върху който се крепи доста добре путинската икономика и това позволява на Православния рашистки халифат не само да продължава, но и да засилва Войната срещу Украйна...

Уви, санкции от ЕС няма на руските цветните метали (алуминий, никел, мед и др.), на втечнения газ, на ядреното гориво.
А това са поне още 30 милиарда долара годишно за руския военен бюджет.
Плюс силно увеличените доставки в ЕС на руски тръбопроводен газ.

Мой много близък приятел в Харков не бе отговарял на писъмцата ми 4 дни и се бях притесни.
Днес получих от него това писмо, използвал съм за превод Гугъл.

В Харков всичко е все същото, само че е още по-тежко.
Нашето е живот като ходене по въже - високо над земята, вървиш напред, люлееш се, залиташ, всяка крачка може да е последна, но вървиш. Без да знаеш дали ще стигнеш и изобщо докъде ще стигнеш.
Има повече училища с бомбоубежища; някои деца тръгнаха на училище на 1 септември. Но не всички, много деца никога не са сядали на чин, защото първо беше Ковид, а после почти веднага ни връхлетя Войната.

Знам, че ще напиша нещо много спорно. Но ще го кажа.

Една от поне стоте причини да спра с участието в медии е, че съм убеден - моето поколение (по възраст и по период на участие в политиката) трябва вече да слезе от сцената - и като отслабване на интелекта с годините; и като външен облик; и като говорене без фъфлене; и като личностно изчерпване; и като натрупани морални пасиви; и като резултат от политическата ни дейност - достатъчно е само да си дадем сметка докъде е докарана България днес, включително с наша "помощ" и поради - също така - и наши грехове: да бъде изнемогваща, унизена, парализирана и обезсърчена жертва на два колпулентни воденични камъка, влачещи я към дъното на безпътицата.