От много време насам споделям на сайта си и тук категоричната своя убеденост, че доведената до крайност вредна за националните ни интереси позиция (ветото) по отношение на Македония е с чернова, написана под диктовката на Кремъл и Белград, а беловата ѝ е облепена със стикери на националния ни флаг, за да се "продава" като патриотична, докато тя е шовинистична на ен-та степен.

След масовото (макар и не всеобщо, слава Богу) мълчание цяло десетилетие, през което един илитерат с циничен език и прояви на просташко поведение, управляваше преспокойно, еднолично и едносрично (Аз! Аз! Аз! Аз!) България, обществото ни е развило, отчасти като усещане за вина, отчасти като позакъсняла проява на гузна съвест, много висока чувствителност и доста силна непоносимост към всяка управленска арогантност, към всяка управленска наглост, към всяка управленска дебилност, към всяка управленска глупост. Затова и реагира като ужилено когато види нещо такова.

Песимистът, казват, е добре информиран реалист.
Когато упрекват мой приятел, че е песимист, той отговаря - Не съм песимист, просто се опасявам от това, което ни носи бъдещето!
Аз не знам дали съм добре информиран реалист или просто се опасявам от това, което ни носи бъдещето...
Но, признавам си, все по-болезнено се тревожа за Украйна.
Страх ме е, че на Запада постепенно му омръзва всяка новинарска емисия да започва и завършва с войната в Украйна.
Страх ме е, че Западът иска да си живее живота, че от всичко на света най-силно желае да си има хляб, газ и зрелища.
А Украйна? Какво тук значи някаква Украйна? Уви... Нито ще е първата, нито последната, пожертвана в името на нашето, на Западното спокойствие.
  
  30.05.2022 г.

В последните свои статуси пиша за тревогите си и за горчивото чувство, че през последните 10-12 дни Западът и основно Европа започнаха рязко да сменят курса спрямо войната в Украйна.
Подозирам, че вече текат преговори с Путин зад гърба на Украйна и за сметка на Украйна...
Очаквах го и го прогнозирах.
Така е, когато Италия се вълнува много повече за това как е завършило националното първенство по футбол, отколкото от тежките битки на Украйна за своята свобода и независимост
Чембърлейните в Европа си поиграха на думи в подкрепата за Украйна и се върнаха към късогледите си игри на популизъм и мисъл за следващите избори.
А Украйна... Нея май кучета я яли. И по-скоро - псетата я разкъсвали...
  
  29.05.2022 г.

Все по-силно и все повече ми става жал за Украйна!
Западът и основно Европа очевидно (за мен) търсят начин да се даде нещо на Путин, та той да миряса.
Както писах преди началото на войната, Путин ще опита да вземе това, което иска, а ако не успее, ще иска да вземе това, което може.
И Западът, а основно Европа, трескаво мислят да как да му се даде нещо, което да съхрани лицето му и той да го обяви като истинската цел на войната, за да триумфира пред руското общество и да не е прекалено обидна плячката му за европейското общество.
Това е огромна и опасна заблуда за Запада и основно за Европа.
Първо, защото Путин ще консолидира още повече властта си в Русия.
Второ, защото всъщност спрямо Украйна ще бъде извършено предателство.
Трето, защото Западът, а основно Европа ще покажат слабост, разединение, егоизъм и лицемерие.
И четвърто, защото като се укрепи в обхвата на новата си плячкосана украинска територия, Путин в един момент, когато вниманието на Запада бъде приспано или ангажирано с поредната криза, ще поднови завоевателната си война към Одеса, Харков и - неизбежно - Киев.