Когато Путин бе само поредният експеримент, назначен от Елцин за премиер, а после и за временно изпълняващ длъжността президент, прочетох нещо такова в руските медии:
  Путин се оплакал на своя любим учител, че е заобиколен от олигарси от т.нар. "Елциново семейство", които не му дават да се разгърне и непрекъснато му кроят шапката…

  И на мен, седящ си на топло пред лаптопа или лежащ си с още топлата книга на Мариана Тодорова „Изкуственият интелект“ в ръка, не ми харесва случилото се на вчерашния протест пред МРРБ...
  Но все пак си мисля, че главният въпрос е не Как се протестира?, а Трябва ли да се протестира?

  Като перничанин по съдба (макар и живеещ в София по житейски и обществени обстоятелства), аз буквално ежедневно мисля и страдам за Перник, вече повече от 2 месеца коментирам, предлагам, алармирам, апелирам, сигнализирам, анализирам – бедата е по-голяма, отколкото властта казва, мерките са по-различни, отколкото властта си ги представя.
  В Перник живеят мои близки, роднини, приятели, познати, те се мъчат от несгодите и се измъчват от перспективите.

  Чета свои статии и интервюта отпреди 25-28 години...
  Тежко е. Те са документи, макар и скормни, за профукани възможности и пропилени шансове на Отечеството ни любезно!
  Има ги моите статии и интервюта в пресата, т.е. съществуват доказателства, че това, което от мен е било писано, е писано много преди това, което се е случило сетне, да се случи...

  "Побоищата над Петко Кунин започнаха от първите дни на 1950 г. До 20 март 1950 г. инквизицията над него е страшна:
  - Омотават ме във въже от горе до долу. Ръцете ми са събрани и опънати. Всичко се опъва. Страшно. Аз не мога да дишам. Слагат ме да легна на вързаните ръце и следователят сяда на мен. Страшно боли от това силно опъване.... Аз изпаднах в пълно безсъние, често пъти ми затваряха и устата да не мога да дишам. Пет-шест пъти съм изпадал в пълно безсъзнание. След туй бият по цялото тяло, за да мога да се свестя. Като ме свестят, турят ме на един стол и "пиши". След това пак наново ме бият. Всяка нощ през тези месеци правеха това... Физическите изтезания бяха страшно тежки. Аз съм бит много пъти и от фашистите. Никакво сравнение не може да става с туй положение - вързан. Нито мога да седна, нито мога да легна. Но това връзване, това задушаване е страшно. Те знаеха, че аз трудно дишам. Знаеха, че не мога да понасям дим. Следователят слагаше 4 цигари в устата ми, за да ги дишам, и ми затваря носа. Вместо въздух аз вдъхвам тютюнев дим. Задушавам се, а той се смее."