Тези дни в един от най-многотиражните вестници един от най-малко уважаваните от мен социолози написа няколко “мъдрости” от рода на:
  ● Парите, които Европейската комисия ни спря изобщо не са много, а се “невзрачни спрямо БВП или бюджетния ни излишък”...

  След като преди няколко дни в материал за този сайт аз лансирах идеята за Третата република (вж. моя анализ „За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА”), научих, че подобна идея е предлагана и от други мислещи и разсъждаващи над проблемите на страната ни хора.

  Напоследък мнозина приятели и някои познати журналисти ме убеждават, че всички усилия, в това число и моите - да се откъсне президентът от засмукващата го и просмукваща се в него среда на олигарсите, на свръх-богатите и спечелилите от Прехода, е загубена кауза, защото той се е обвързал с тях, станал е част от тях, възприел е тяхната ценностна система, всички онези екстри, стандарт на живот, белези на успеха – скъпи облекла и обувки, специални дрънкулки (часовници, писалки, игли за вратовръзки), ловни пушки, лукс (коли, почивки, пътувания в чужбина), охрана, прислуга и т.н., с които – чисто по човешки - лесно се свиква и е практически невъзможно да се разделиш с тях.

  Мой добър познат от Тексас ми подари неотдавна две ценни и знакови книги, чиито автори са двамата основни кандидати за президент на САЩ – Джон Маккейн и Барак Обама:
  ● John McCain (with Mark Salter), "Faith of My Fathers” [„Вярата на моите бащи”], „HarperCollins Publishers Inc.“, 2000.
  ● Barack Obama, "The Audacity of Hope” [„Дързостта на надеждата”], Three Rivers Press, New York, 2006.

  Всички трезво мислещи или по-скоро всички мислещи хора в България дискутират поредния Доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка. И единствено политиците от управляващата коалиция отказват да се включат в тези дискусии, защото чакат окончателния вариант на Доклада.