Позиции (Блог)

Сериозни при смешни обстоятелства - смешни при сериозни обстоятелства

  1.
  Зная, отлично зная, че това е само първа инстанция, но някога, в началото на Прехода, не съм си и помислял, че ще дойде време, когато България ще има вицепремиер, осъден на първа инстанция!
  Всички дебели книги за демокрацията пишат, че дори когато има съмнения за почтеност, политикът трябва да напусне поста си, да изчисти името си и после да се върне в политиката, та какво остава да бъде осъден!
  Представяте ли си - има на света държава, чийто втори човек в изпълнителната власт е осъден на първа инстанция! И защо това трябва да бъде точно моята държава, не разбирам и отказвам да разбера...

Проблем на цяло поколение?

  Откъм "Люлин" този път "метрото" дойде попрепълнено. Като се качих в първия вагон, наблюдавах следната картина - не по-малко от 8-9-10 момчета не повече от 8-9-10 клас, насядали и или си гледат съсредоточено телефоните, или разговарят за нещо си като се чува, че всяка трета дума е "бате, бате, бате...".
  Край тях стоят не само момичета на тяхната възраст с тежки раници на гърбовете си, но и възрастни хора. Особено няколко жени, видимо по-възрастни (или по-състарени) от мен. Плюс майка с момиченце 5-6 годинки.

Защо се бави новият Петър Танчев?

  Един от трите закона на диалектиката, които трябваше да изучаваме по диалектически материализъм:
  Закон за отрицание на отрицанието.
  Казано на езика на ФБ, развитието минава през една фаза, после през втора фаза, която в главното е отрицание на първата фаза, а след това през трета фаза, която не само в главното е отрицание на втората, но в основното прилича на първата.
  Та така и с нашия т.нар. Преход.

Защо 1 ноември е все повече всичко друго, но не и празник на будителите

  Честит празник и от мен!
  Получавам много поздравления, отговарям им и все се опитвам да кажа, че университетски преподовател (или учител) все още не означава Будител и аз себе си изобщо не се смятам за такъв. Да влизаш в аудитория (или в клас) е все повече длъжност. Да си Будител е мисия.
  Разбира се, отделни университетски преподаватели (или учители) могат да се издигнат до висотата на Будители. Но, честно да ви кажа, това у нас днес е много трудно и ще става още по-трудно, изключително трудно и дори невъзможно трудно.
  Във висшето образование, мога с горчивина да кажа, има ескалираща меркантилизация, на входа са парите на студентите, на изхода - дипломите, а вътре понякога, че дори прекалено често е като в черна кутия - никой не знае какво се случва и има ли изобщо учебен процес.
  Мнозина от нас се измъчват, като гледат как държавата няма необходимост от завършилите кадърни студенти, как ги подритва и издевателства над тях да стават овчари или ако не им харесва, да се пръждосват от страната.

Български деца от два различни свята

  Хората, които имат шанса да са на заплата и работят честно и почтено, неизбежно влизат в един и същи ритъм на деня, в една и съща непрекъсната повтаряемост на преживяванията и впечатленията напът за работното място или после към дома. Така и аз.
  По-рано сутрин се намирах насред потока на студентите. Имах си свои наблюдения кой за какво отива към университетите.

Експорт на съдържанието