Позиции (Блог)

Как да не се радва човек!

  1.
  Как да не се радва човек!
  Преди съвсем малко в кабинета ми (ако стаичката, в която сме се сврели - ледена през зимата, пещ през лятото - може да се нарече кабинет :) ) дойде студентка, писала дипломна работа с мое научно ръководство. Защитила се е с отличен!

Човекът е Човек, когато е ... Човек

  Уточнение: Всякакви евентуални прилики с действителни лица, институции, събития и процеси са напълно случайни.
  
  Правя това уточнение, за да няма никакви спекулации от рода на това, дето някакъв човек се бил разпознал в мой текст. Аз се опитвам да анализирам случващото се в страната ни, онези социални деструкции в обществото и тези психологически деформации в хората, които дърпат страната ни назад и надолу. И ако в близките дни опиша четирите типа (даже архетипа) на съвременния предател (подлец, мерзавец, подмазвач, нищожество):
  --- по заповед (от принуда);
  --- по изгода (от корист);
  --- по нрав (от рождение);
  --- по глупост (от простотия)
  и ако някой се разпознае в това описание, то това моя вина ли е или негова?

Вероятно аз съм абсурдът

  На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът...
  1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките...

Фалшифицирано отразяване на фалшифицирана реалност

  Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини. Но фалшифицираните, фалшивите новини са невярно, тенденциозно и умишлено лъжливо отразяване на действителната реалност (макар че реалността винаги би трябвало да е действителна).
  По време на късния соц имаше друго явление - вярно, по-скоро с имитация на обективност, отразяване на фалшивата, фалшифицираната, измислената реалност. И то, дори да бе понякога добронамерено, се възприемаше от голяма част от обществото като пропаганда и агитация.
  С идването на демокрацията имаше тайни надежди, че журналистиката ще бъде реабилитирана и ще започне да отразява вярно действителната реалност. За съжаление, шепа езикови грубияни, меркантилни мошеници и арогантни циници превърнаха пресата в оръжие за масово психическо поразяване и опростачване на народа. На партиите подобна преса много им се хареса. С малки изключения те искаха точно такава преса, за да направят народа точно такъв, какъвто им трябва - изпростяващ, лесно манипулируем, леко поддаващ се на слухове и клевети, елементарен за управляване. Ние сме прости хора, демек, и ще се разберем.

Разликата между агонизиращия и жизнения организъм

  "Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде" - http://nslatinski.org/?q=bg/node/1113.
  
  Това съм го писал преди няколко месеца. Почти същото бих написал сега.
  Разбирате ли разликата между агонизиращия и жизнения организъм?
  Единият е безразличен към своето бъдеще, а от настоящето си иска само едно - да не стане по-лошо от сегашното лошо; да не се случи нещо, което да е резултат от неговите съпротивителни сили; да зарови главата си в пясъка, защото заровена главица в пясъка сабя не я сече; да продължи да хленчи и да се вайка и да каже за онези, които се разпореждат със съдбата му - да правят каквото щат!

Експорт на съдържанието