Преди 2-3 години един приятел ми казва – в нашето министерство са ти големи фенове, четат те и дори си пишат анализите, използвайки твои позиции и аргументи!
  Спокойно, отговорих му, това е докато мои позиции и аргументи влязат в разрез с техните. Тогава от фенове ще се превърнат в мои гонители.
  Колко пъти е било така! Ту леви, ту десни, ту русофили, ту русофоби, то американофоби, ту американофили.

  Не ми се влиза в детайли поради различни съображения и затова наистина трудно ще може да разберете за какво ви говоря и да схванете защо са тези мои тръшкания в момента, но ще ви споделя за абсолютното безсилие - на здравия разум и миналия през много труд и битки професионализъм - да се спре съсипването на един доказал ефективността и спечелил си авторитета процес, на едно нормално работещо и стараещо се да се самооптимизира творческо дело.

  1.
  Демокрацията не напразно е измислила мандатността. Защото всяка власт развращава, а неограничената по време и (де факто, ако не де юре) като правомощия власт развращава абсолютно.
  Даже избраните уж законно неограничени като власт вождове, неизбежно започват да придобиват уродливи черти на мегаломани и циклофреници... Те твърдят, че искат властта, за да бъде силна държавата им, а всъщност употребяват държавата, за да бъде силна властта им. Те казват, че ще направят живота на народа си по-добър, а превръщат народа си в заложник на своите властови амбиции. Те не позволяват никому да им оспори властта. Те решават, че само те (и никой друг!) могат да определят какви са интересите на тяхната страна и на какво бъдеще тя има право.
  Мандатността е (и) затова - да не се превръщат народите в заложник на мегаломанията и циклофренията на техните вождове.

  Дали е деволюция или деградация - кой, кой ще ни каже!??!
  Минахме през периода (етапа), когато над всички ни бе Държавата. Тя бе над нас и се разпореждаше с нас.
  След това Държавата бе на една плоскост с нас - тя от едната страна, ние - от другата страна. И водехме разговори, преговори и договори с нея.
  После Държавата бе не само на една плоскост с нас, но и една от нас, сред нас. Тя трябваше да се бори за себе си, да уповава в нашия разум, че няма да забравим нейните интереси, докато мислим за нашите.

1. Колкото по-некомпетентен е един ръководител, толкова по-мащабни промени иска да осъществи в организацията.
2. Колкото по-малко разбира от дейността на организацията, толкова повече той смята, че разбира от нейната дейност.
3. Колкото повече един ръководител се смята за велик ръководител, толкова по-нетърпим е той към различното мнение.
4. Колкото по-кратко остава в организацията един чужд за нея ръководител, толкова повече трудно поправими или непоправими щети той й нанася.
5. Колкото по-тесен кръг взимат решенията в организацията, толкова повече са потърпевшите в нея от тези решения, а когато решенията се вземат еднолично, потърпевши са всички.