Съвременното управление е нещо изключително сложно и подчиняващо се на определени закони в отговор на набиращи сила тенденции.
  Днес децентрализацията заменя централизацията, а координацията заменя командването.
  Днес йерархиите отстъпват на мрежите.
  Днес пуловете от специалисти (от различни звена) и хоризонталните взаимодействия са верният отговор, а създаването на нови структури и "навиването на пружините" по вертикала са грешният отговор.
  Но властта не чете нужните книги за управлението и не се учи не само от грешките на другите, но и от собствените си грешки.

  Някога, някога, толкова някога, колкото деветнадесет лета, като гледах как в дружен съюз представители на иначе воюващи партии, действаха съвсем демократично и несъмнено социално в Перник на великия принцип на българската криминална приватизация:
  Кой що докàчи!
   (надявам се, че не се налага превод от пернишки),
  аз в едно интервю ли, в статия ли, предрекох нещо, което от отчаяна прогноза стана постепенно самосбъдващо се пророчество:
  
  Ще дойде време, когато реалната цена и получената комисионна ще си разменят местата, т.е. комисионната ще бъде колкото цената, а цената ще стане колкото комисионната.

  В Рисковото общество, т.е. в Обществото на рисковете, в което навлизаме, много важни понятия са
  уязвимост (vulnerability) и устойчивост (resilience).
  В частност, това са ключови понятия и в киберсигурността, която у нас се оказва все повече и повече кибер(не)сигурност!

  Няма да открия Америка, ако кажа, че главният проблем на България днес е управленският, т.е. това е начинът на управляването.
  Държавата и отделните нейни подсистеми и институции не се управляват никак добре.
  Всяка система трябва да има свои цели, за постигането на тези цели се разработват стратегии и се заделят необходимите ресурси.

  1.
  За жалост, каквото и да напиша за реалната ситуация в страната ни, все някой ще помисли, че това са политически оценки, че се правят с някакви политически цели.
  
  Не! Животът ми минава в науката. При това наука, пряко свързана с управлението на обществото.
  Защото какво друго е Науката за сигурността!?
  И ми се ще да преведа на нормален език онова, което науката за управлението на сложни системи ни казва.
  Защото България се управлява дилетантски, некомпетентно, лошо, зле, без особена идея, без никаква стратегия, антинаучно.