Позиции (Блог)

Държава-Криза

  Ние 10 години как бяхме дресирани като общество по метода на китайската капка? - случва се нещо позитивничко, положителничко, успешничко, приятничко - я 5 километра някак положен асфалт, я футболна трибуна на олигарх с държавни пари, я леко повишаване на нивото на река Дунав в сантиметри през юли, я по-прохладно време в жегата на август - и ето, нашият премиер е пред всички медии, той е на няколко места едновременно, обяснява, пояснява, разяснява; пространно, напоително, изчерпателно, с гордост и възторг от дейността си, от всичко хубаво, което се случва у нас благодарение на него, заради него и поради него.

Светът явно се е побъркал. А мен ме побърква България...

  -- Клонинг на Тръмп стана премиер на другата англо-саксонска държава. Масовата тръмпизация набира ход, а демокрацията ще бере ядове - аман от черни лебеди с рижи перчеми!
  -- Бъдещият главен прокурор не харесва разделението на властите - едно от най-великите прозрения на Модерността. Още не е избран, а ги говори такива, сякаш се е начел книги за тоталната държава от 30-те години на миналия век, та се пита в задачата - какви ли ще ги върши като бъде избран?

Утре започна от днес

  Всеобщ е ФБ-шокът от кандидата за главен прокурор. А всеки поне малко информиран и поне донякъде следящ процесите в страната отдавна знае, че това е отдавна предрешено и решено.
  Формално се спазват процедурите. То това ни остана от демокрацията - формалните ѝ процедури. Когато нещата могат да станат чрез тях, те биват спазвани. А не могат да станат чрез тях - толкова по-зле за процедурите.

Драги пасивни зрители!

  Имаше в нашия клас в VI-то основно училище в Перник един съученик Божичко. Не му вървеше ученето хич. По пионерска линия аз му помагах по математика, Евтимия - по български език, Румяна - по история, не помня кой друг по какво още. И той минаваше някак от клас в клас. Тогава системата смяташе, че и Божичко е дете, което трябва да получи основно образование!
  Доскоро аз си казвах: Добре, че Божичко не случи да е ученик днес, защото отдавна щеше да хулиганства на улицата и да диша лепило.

Нищото, което ни е яхнало

  Днешният ден бе изпълнен с тревоги за всичко, което се случва в страната ни. Даже познати и колеги, които по принцип си мълчат, вече коментират ставащото, пращат ми линкове, показват, че са омерзени и разстроени, боли ги за България. Това наистина е голям грях на управлението - че накара толкова много хора да изпаднат в песимизъм, да загубят надежда, че може да започне да се случва нещо нормално у нас. Явно е преминат някакъв предел на поносимост, на способност на мнозина от българите да се адаптират, да се снишават, да смятат, че и това ще мине, да слагат бронята на безразличието, да махат с ръка - майната им, да правят каквото щат!

Експорт на съдържанието