С Науката за сигурността (която е все повече не просто една от науките за обществото, а Науката за обществото), за да бъдат анализите ми максимално обективни, както и чрез моя нарастващ с неумолимото натрупване на годините жизнен опит, което прави изводите ми донякъде субективни, аз постоянно се вглеждам в нашето общество и се опитвам да видя развиващите се в него тенденции. Това ми носи все повече печал и все по-задълбочаваща се тревога.
  Понякога някой от онези, от чиито решения завися, се разпознават в дадена, изследвана от мен тенденция, обиждат се, озлобяват се, мислят си, че аз визирам тях. Но моя ли е вината, че в обективната, според моите наблюдения, тенденция, те виждат себе си, своето субективно проявление? Вината всъщност си е тяхна и ако в огледалото на дадената тенденция те са съзрели своя изкривен образ, то това е не заради огледалото, а заради онова, което се отразява в него.

  Това нагло и просташко "Локо София" ме нарани отново и за сетен път като българин, гражданин, университетски преподавател, родител.
  Но всъщност нищо повече от това, което съм написал преди три години не мога да добавя. Всъщност, на тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.

  За жалост, за жалост, Господ може да пази куцото пиле България от тероризъм, мащабни бедствия, аварии, катастрофи, земетресения, фукушими, пандемии и други разрушителни извънредни ситуации, но не можа тези 30 години да я опази от некомпетентното държавно управление. Неговите, на държавното управление, жертви са най-много, с пъти повече от всичко останало!

  Зверското убийство в Русе ни даде - на толкова жестока цена - да се огледаме в огледалото на сегашното състояние на нашата страна.
  И ние се огледахме - власт, гражданско общество, отделни индивиди.
  Това, което ни показа огледалото - макар в различна степен - не е никак естетично и ние всички имаме повод за огромна тревога, нуждаем се от опомняне и освестяване.

  Внимание: Текстът е много дълъг и се опитва да обясни една от най-сериозните причини за несполуките на страната ни и нейното разнормализиране и деевропеизиране. Не е четиво за хора със слаби нерви и за такива, които имат по-важни задачи или - това е съвсем разбираемо - смятат, че са неясно с нещата и всичко според тях е далеч по-просто и много по-очевидно.