Позиции (Блог)

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 9

  Така наречените „преговори” между моя адвокат и адвоката на съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се оказват пред пълен провал.
  Поредното дело е утре, 25 март, 9.30 ч., а към днешния ден споразумение няма.
  Причината за това е изцяло у Румен Марков. Защото с цялостното си поведение той показва, че не иска нормално, разумни и мъжко споразумение. Той иска или да бъда унизен, ако приема неговия ултиматум, или да бъда осъден, ако не го приема.
  Защото неговото е ултиматум – ултиматум на силата, облечена във власт и на властта, облечена в сила.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 8

  Днес ми бяха спуснати „отгоре” исканията на секретаря на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов), при изпълнението на които той няма да продължи своето дело срещу мен.
  Всъщност, това не са искания, а ултиматум за безусловна капитулация.
  Ултиматум на силата, облечена във власт.

Още малко за нашата демокрация (И за живота, с който под вежди се гледаме строго)

  ”Съдбата е отредила така, че тъй като не мога да разсъждавам за обработката на вълна и коприна, нито за печалби и загуби, по-добре е да размишлявам за държавата и трябва или да приема да стоя мирен, или да размишлявам за държавата.”
  Николо Макиавели, някогашен секретар
  В писмо до Франческо Ветори, посланик на Флоренция в Рим при папа Лъв Х, 9 април 1513 г.
  

  20 години минаха и заминаха, откакто заедно с други луди-млади глави излязохме по площадите, тръгнахме като хвърковати чети по градчета и села - да помагаме за раждането на българската демокрация.
  Както се казва, с двете си тези ръце и с няколко храбри души създадохме за броени седмици СДС в Перник, проведохме няколко митинга, разбихме БСП на първите (юни 1990 г.) и я размазахме на вторите (октомври 1991 г.) парламентарни избори.

  Но ето сега, трябва да сложа на личния си сайт следния текст:
  ”Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - премиер, президент, председател на парламента, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет."

За демокрацията на тълпата (Епична, елегична, баладична и идилична картина на овчето ежедневие)

  Наскоро, минах за малко през една конференция по проблеми на националната сигурност. Не се заседях, защото ми стана скучно.
   Какво да му слушаш толкова – пламенни оратори в първа и втора младост спрягат във възторжено наклонение правилни геополитически, северноатлантически, почти-лунатически тези. И го правят на здраво утвърдил се – съвсем по оруеловски – новоговор... А-ха да произнесат:
  Войната е мир!
  Свободата е робство!
  Невежеството е сила!

На Бойко Борисов му стиска! (За "Октопод", но също така за някои други, не по-малко по-важни неща)

  Многократно съм писал вече, че не съм фен на „ГЕРБ” – нито на неговия лидер, нито на злополучното му правителство.
  Ала моите критики не са по принцип, а принципни.
  Правят ли се грешки и дори безобразия – не мълча, колкото и приятелите да ме критикуват, че така само си отварям фронтове със злопаметни хора, с които често се пресича пътят ми.
  Има ли за какво да се каже добра дума – казвам я.
  На първо четене акцията на МВР „Октопод” заслужава адмирации. И Бойко Борисов ги получава от мен. Не мога да си изкривя душата. Факт.

Експорт на съдържанието