Позиции (Блог)

Държава ли? (Не държава, а криво-ляво управляван трамвай - допотопен, раздрънкан, скърцащ и едва-едва пъплещ)

  И тази седмица ми даде множество основания да си казвам отново и отново, че ние се самозалъгваме, че имаме държава, че имаме държавност, че имаме държавници.
  Всичко сякаш се крепи на магия, на някакъв тънък косъм. На някаква инерция, имитация, илюзия.
  Правителството не управлява процесите. Опозицията не предлага алтернатива. Гражданското общество не представлява никого.
  Възрастните са все още инфантилни. Младите са вече примирени.

Грешката е вярна – това сме ние (За книгите на Юрген Рот и Миша Глени - нека не се сърдим на огледалото, дори да е малко криво)

  Практически едновременно у нас излязоха две книги, в които се оглежда твърде достоверно доста уродливата физиономия на родната ни действителност – като ядно, ярко и ясно свидетелство за цялата порочност и бруталност на приключилия български Преход.
  Става дума за имащата претенции за сериозен анализ с елементи на разсъждения новела на Юрген Рот “Новите български демони”, както и за амбициозното, обемно, полезно и на места дори интересно изследване на Миша Глени “МакМафия”.

Победата на Барак Обама – светът се променя (Но не и България…)

  Виден някога наш демократ (който много държи лично да седи край леглото и да държи цукалото на намиращия се в необратима кома СДС) навярно сега би казал: “Днес е един хубав ден за целия свят!”.
  Както може да се види от моя сайт, аз стисках палци на Барак Обама. Въпреки че натрапчиво ме преследваше мисълта: Дали САЩ - като възприемащи се за общество-месия и общество с мисия, като система, държава и идеология - са готови да приемат чернокож президент?

За ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Или със Стефан Гамизов понякога мислим еднакво, или той чете и си присвоява идеи от моя сайт?!)

  Току-що в предаването на Цветанка Ризова „На четири очи” Стефан Гамизов каза, че с някакви хора (кои?) той работи по проект, наречен „Третата република”.
  Както може да се види от моя сайт, аз имам поне 5-6 материала през последните няколко месеца, в които разработвам идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА. Което означава в най-добрия случай, че ние двамата с него мислим понякога паралелно и независимо един от друг - еднакво. А в най-лошия случай - че той чете моя сайт и си присвоява идеи, без да цитира източника. Надявам се това да не е така.

1 доган (Мерната единица за политически цинизъм)

  Интервюто на Ахмед Доган във в-к „Труд” (28.10.2008 год.) е потресаващ пример за всичко онова, което кара хората да смятат, че политиката е мръсна работа.
  Със своята безпардонност, безнравственост, безсърдечие и безочие, то е най-точната, най-адекватната, най-убедителната и най-тъжната илюстрация на българския Преход към демокрация.
  Това интервю ни показва в цялата й красота антидемократичната, антимодерната и антиевропейска, класически байганьовската и неспасяемо ориенталска същност на огромна част от политическия и бизнес елита ни (а не е ли, впрочем, Ахмед Доган най-успешният бизнесмен сред политиците и най-успешният политик сред бизнесмените?!).
  Няма абсолютно никакво съмнение, че можем да говорим за единица мярка за политически цинизъм у нас – 1 (един) доган.

Експорт на съдържанието