“Проф. Тиери дьо Монбриал бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет“
  
  В това, че Софийският университет е удостоил със званието "доктор хонорис кауза" големия френски учен проф. Тиери дьо Монбриал едва ли има нещо странно. СУ отдавна е вдигнал летвата на недостъпни нива в това отношение.

  Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
  Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
  Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.

  Близко до книжарничката, откъдето се обадиха, че са ми намерили една книга, гърми мощен сърбофолк от най-ниЗка проба и група млади хора пеят, та ще се скъсат, докато броят до 12. Оказва се, че си е наш чалгафолк, защото долавям да се пее за цици и баджаци.
  В книжарничката две момчета и две момичета си купуват двутомник на съвременен наш писател и малко не им стига за книжка с хайку. Отвън им предлагам парички да си я купят. Приемат смутено-радостно.
  А аз си мисля дали между първите и вторите младежи няма вече непреодолима пропаст.
  С първите властта говори един и същ език - простаци, шестаци, кюфтаци и съответно баджаци.
  А с вторите? Тя за тях няма нито думи, нито алтернативи. И те за нея ги нямат.   Техните думи не са обърнати към нея, защото няма да бъдат разбрани. А Терминал 2 е тяхната алтернатива.
  
  12.05.2017 г.

  1.
  Пием си кафето с колега, мой набор. Той ме пита как съм прекарал празниците. Ами как - вместо на работния компютър - на домашния. И му споделих, че някога едно от децата ми ме пита - тате, какво правиш като работиш? Чета - отговарям му. Ами като почиваш? Пак чета. Как така? Ами като чета по задължение е работа, като чета за удоволствие е почивка.

  Когато в Харков като аспирант работих над кандидатската си дисертация (сега тя у нас се нарича докторска и така да се каже се става "малък доктор") с абсолютно разбираемото название :) „Някои задачи от вискознопластичните и магнитопластичните течения на намагнитващи се среди", в нашата катедра имаше преподавател, който пишеше докторска дисертация (сега тя у нас също се нарича докторска и се става "голям доктор"). При обсъждането на почти крайния продукт от работата му, стана ясно, че той цитира един много известен съветски учен, дори академик, който обаче бе изпаднал в немилост от властта тогава поради някакви причини. А в немилост при соца си е сериозно нещо, с властта шега не бива, защото тя е всьо и вся.