Позиции (Блог)

Не може да има пълноценна демокрация без да има общество

  Така се случи, че през последните седмици се срещнах с колеги преподаватели, живеещи в три различни части нашия континент – Балканите, Западна Европа и постсъветското Черноморие.
  На единия от тях съм рецензент за професурата, другият прави тук свое проучване за новата си книга, третият сондира тема за бъдеща конференция като част от проект, за чието еврофинансиране се бори.

Записки от метрото: идиотското решение и светлата мисъл

  Демократичното общество има много и фундаментални предимства пред тоталитарното, авторитарното и различните техни хибриди.
  Преходът към демокрация у нас донесе редица свободи и позитивни промени във функционирането на държавата ни. И ако аз (и не само аз) се взирам в уродливите черти на сегашната наша политическа система, то е защото заради тях ние живеем в непълноценна, имитационна, псевдо-, менте-демокрация. И тяхното преодоляване може да ни върне демокрацията – такава, към каквато се устремихме през 1989 г. и каквато започнахме постепенно да губим, особено през последните десетина години.

Република Лотария

  1.
  Пътувам. До мен седи, но не го свърта на мястото му един чичо, сиреч 5-6 години по-възрастен от мен.
  Опитва се да въвлече другите пътници в разговор за лошите неща, случващи се у нас - бедност, емиграция, пустеещи села, необработвани земи.
  Никой не му се връзва. Всеки е забил нос някъде около пъпа си. Най-много да изпъшка нещо или да махне с ръка.
  Чичото ме гледа че чета и явно аз съм му последната надежда за дискусия по повдигнатите от него теми.

А всъщност става дума за България

  Минавам снощи при мой колега вкъщи да му върна една книга. Отваря ми видимо изнервен. Ела, казва, ти да й обясниш на моята дъщеря, че каквито и да са правилата в нейния университет, и абсурдни да са, и от нейна гледна точка да са безумни, и алогични да са, и церберски да са, ако иска да учи там, тя трябва да ги спазва! Какво ще стане, ако правилата не се спазват?

Закон на лошата глутница вълци

  Темата, над която разсъждавам напоследък е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, формална демокрация, имитационна демокрация, менте демокрация. Нашето общество сме един колективен доктор Франкенщайн и сътворихме нещо ако не чудовище, то най-малкото уродливо политическо създание. То постепенно излезе извън контрол и започва да се превръща в огромна заплаха за държавата, обществото и гражданите. Родено от идеята за демокрация, това уродливо политическо създание започва да изяжда с неутолим апетит самата демокрация.

Експорт на съдържанието