Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, уникални технологии, глобализация, всичко е коренно различно.
  Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем.
  А всъщност хората са си почти същите. Не само като физиология, но и като психология. Хората се променят много по-бавно от технологиите. И от промените...

  Ситуацията у нас може да се определи като диаметрално противоположна на стратегията, понякога наричана "Счупеният прозорец".
  Накратко, при "Счупеният прозорец" микроусилията на властта да се бори срещу малките, ежедневните престъпления или нарушения на реда - напр. хващане на някой, който чупи прозорец или почистване на графити, дава макроефект - поражда се чувството за работеща власт и за ред в квартала.

  Чудя се - даже по време на соца, ако нещо в Института за тежко машиностроене в Радомир беше тотално сбъркано, алогично, непрофесионално като решения, тенденциозно като отношение към кадрите, по-активните хора се разщъквахме, а насам, а натам, сплотявахме се, изказвахме се на профсъюзни и комсомолски събрания, че даже и на открити партийни събрания (на които присъствахме и непартийците). И често успявахме да сме коректив. Да, вярно е, ставаше дума за неща от т.нар. Малка правда, не за голямата неправда, за Системата не идеше реч, там биеха по пръстите и през устата.

  "Движещата сила на народното правителство по време на революция са едновременно добродетелта и терорът - добродетел, без която терорът е фатален, и терор, без който добродетелта е немощна. Терорът не е нищо повече от правосъдие - бързо, строго, непреклонно - следователно е еманация на добродетелта."
Максимилиан Робеспиер, реч пред Конвента, 5 февруари 1794 г.
  
  Тези думи на Робеспиер са много известни. Тук те се цитират по излязлата на български чудесна книга на Йън Дейвидсън "Френската революция: от Просвещение до тирания".
В нея можем да прочетем как санкюлотите (sans-culotte, без кюлоти) - избилата на повърхността мътна пяна от крайни и безпощадни революционно настроени разрушители – се сдобиват с предводител и свой гениален манипулатор - Робеспиер, който винаги е облечен като аристократ и, естествено, ходи без кюлоти (мъжки панталони с крачоли, стигащи до под коляното).

  Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.
  Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.