Потънал съм в една наука, боря се с нея, с Рисковото общество и с "колегите" :) Фуко, Луман, Бек, Гидънс, макар те да са тежка категория, а аз – категория „перо“…
  Сладко нещо е да правиш наука. Нищо, че по думите на един приятел, да правиш наука днес в България е като да отваряш сергия след разтурянето на събора. Но това е тема за друг разговор.
  Всъщност, дали ситуацията в българската наука и висше образование е тема за друг разговор?
  И защо да е тема за друг разговор?
  Да ви кажа ли в какъв пореден абсурд съм вкаран?

  1.
  Историята очевидно служи само за едно – да се игнорират нейните уроци.
  Но нека сe опитаме да разлистим пожълтелите ѝ страници.
  
  Етап 1: Олигарсите са доволни, че са предоставили властта на човек, който е изключително удобен на всички тях, няма нищо против те да са край масата и за всеки да има своя огромна порция от националното богатство, обилно полята с възможност да се чувстват реалните господари на държавата.

  "През 1937 – 1938 г. от общо 144 хиляди действащи офицери са уволнени около 33 хиляди, като 9500 от тях са арестувани, а близо 7000 са екзекутирани. От 767-те най-високопоставени командири са разстреляни или хвърлени в затвора 503-ма (според някои източници – над 600). Жертва на чистката стават 154-ма от 186–имата командири на дивизии, както и осем от деветимата адмирали, 13 от 15-имата армейски генерали и трима от петимата маршали. Има ли друга велика сила в историята, екзекутирала 90% от висшите си военни?"
  Стивън Коткин, "Сталин", Том 2, "В очакване на Хитлер, 1929-1941"

  1.
  На историческа вълна съм с книгите, които чета и навярно затова, макар да не гледам футболни мачове, прогнозирах (а то не бе и трудно), че срещу ЦСКА се готви план "Барбароса".
  Ако пиша понякога за футбол, то е защото футболът ни е едно от най-уродливите лица на похитения с плячкаджийство Преход!
  Вече не остана нищо свято, вече няма предел, който да не бъде преминат!

  Политическата ситуация в България се превърна във фабрика, която 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата произвежда скандали. Суровините за това производство са липсата на стратегическа визия и съвременно лидерство, откъснатостта на елита от реалните проблеми на обществото, местастазите на корупцията, парализата на съдебната система, загубата на управляемост на страната, господството на олигархията над медиите.
  Случващото се в общественият ни живот прави средата на нашия живот жалка, уродлива, унила и безпросветно тъжна.