Това във всички значения на думата е жестока книга!
  
  Всеки може да се отнася различно към Путин, но си струва да прочете тази книга. Тя се базира на стремежа на авторката да говори с факти и да ги събира и анализира през призмата на своите принципи и разбирания.
  
  Първото, което човек си помисля, като чете е - 15% от написаното да е истина, книгата е направо страшна!
  А аз подозирам, че процентът е доста по-висок.

  Вчера тук написах един статус с коментар на възрастна моя съседка, че ако Тодор Живков бе прибягвал до същите хватки, както това се прави днес - популизъм, пропаганда, недемократични решения, манипулация, търчи-лъжи, говорене на взаимно изключващи се неща, заиграване с простите хора и мислене на хората за прости, сигурно неговите съпартийци и до днес щяха да бъдат на власт.
  Това бе малко в шеговит тон и не претендираше да се смята за политически анализ...

  Свръхпроизводството на дилетантство изпълни Отечеството ни любезно на длъж, на шир и на вис.
  Започнахме да го изнасяме в Европа.
  И стана страшно и смешно!
  Кой, кой ще Му каже, че излага се даже...

  Ще кажа нещо, без да пояснявам някакъв конкретен случай.
  Има болезнена реакция по повод случващото се в една наша структура от сигурността. И подобна болезнена реакция е свързана с убеждението, че тази структура е много важна и претърпя немалко през годините, затова някой умишлено иска да я доунищожи.

  Баналният пример за жабата, която може да бъде сварена без тя да се усети с постепенно нарастване на температурата, всъщност показва модел за развитие, типичен за сложните системи, който се изучава в Теорията на хаоса и в Теорията на катастрофите.
  Много накратко, до една повратна, критична точка развитието на системата следва (подчинява се на) един закон, след тази точка то следва (подчинява се на) друг закон.
  Вероятно затова и демокрацията е въвела мандатността.