Позиции (Блог)

За черно-белите учебници – 1

  Във Фейсбук цитирах мой приятел:
  - Това с черно-белите учебници е страшно.
  Много по-страшно е, че има толкова много деца за такива учебници.
  Още по-страшно е, че властта не вижда в това нищо страшно.
  А по-по-най-страшно е, че според идеологията и манталитета на властта, България ще продължава да се управлява така, че тези деца ще стават с пъти повече...

Откакто се помня и откакто помня

  Честно казано, ако управляващите ме бяха попитали за съвет... Не, че ще ме попитат и не, че когато по длъжност бях призван да давам съвети този, на когото трябваше да ги давам се нуждаеше от тях, камо ли да ги чуе, какво оставаше пък да се вслуша в тях.
  Та, исках да кажа, ако управляващите ме бяха попитали за съвет, щях да им дам само един:
  Спешно, срочно, неотложно, незабавно да се съберат само заради едно – да спрат всевъзможните, разнопосочни, стихийни, необмислени, първосигнални, гротескни, понякога истерични, нерядко взаимно изключващи се, най-често абсурдни действия, които не стига, че понякога са социално жестоки и откровено недемократични, но са и недопустимо опасни спрямо обществената тъкан и нормалното функциониране на държавата като единен организъм.

Корпулентността на открадналите Прехода: за овцете и за вълците

  1.
  "Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци."
  Бертран дьо Жувенел (1903-1987), френски философ.

Толкова много университети в сигурността - да сравним дипломните работи, за да видим кой колко струва!

  Подготвяйки се за следващата учебна година, прочетох отново няколкото много стойностни дипломни работи, защитени по време на последната сесия. Иска ми се да давам примери от тях (с указване на авторството) по време на лекциите - и защото има какво свежо и оригинално да се цитира, и за да окуража студените-магистранти, да видят какво могат техните колеги, а щом колегите им могат, значи могат и те самите.

За всяко статукво най-опасният противник е науката

  Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
  В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.

Експорт на съдържанието