Позиции (Блог)

Те ще ни досъсипят

  deja vu
  1995 г. Клара Маринова (БСП): Картата на България е червена.
  2019 г. Менда Стоянова (ГЕРБ): Картата на България е синя.
  Помним какво се случи само 1 година след изявлението на Клара Маринова.
В ГЕРБ очевидно не помнят. Те разбраха, че са демократи едва преди десетина години.

Баластът

  А дали обясненията за нашите провали като държава, общество и граждани да не са чак толкова в полето на социалните науки, а да са много по-простички?
  Предполагам един аспект на обясненията е "скрит" и в това, което видях преди малко.
     В кварталния супермаркет има и каса, която ти дава бърза писта - до 6 продукта.
  Нареждам се там, защото съм взел две неща и бързам.
  Пред мен има само трима души.

Загрижили ми се пост-фактум…

  21 век, завършва второто десетилетие от него...
  Светът, Европа, нашият регион, България – всички вече навлязоха в Рисковото общество, в Обществото на рисковете.
  Това е общество на неизвестните неизвестни, на черните лебеди (събития, които отникъде не следват, но като се случат, последиците от тях са огромни).
  Дори редовите студенти знаят, че в такова общество, в тази динамична и сложна ситуация с висока степен на неопределеност и с постоянно производство на рискове, вече не може да се залага на реагиране, на реактивно действие (когато се разрази бедата).

Така е лесно да се управлява

  Тези дни студент ме попита защо във властта има толкова много хора, които парадират с лошото си възпитание, демонстрират ограничено мислене и ни навират в очите съмнителното свое образование? Защо не се дава път на знаещите и можещите, високо образованите и креативно мислещи хора?
  Днес срещнах този цитат:
  "И наистина, кажете ни, молиме ви се, каква кариера може да има един образован и развит човек у нас?".
Христо Ботев

Несправедливо и дресирано общество

  1968 г.
  -- Европа е залята от вълни от протести.
  -- Чехите (и словаците) се вдигат на "нежна" революция.
  -- България е най-спокойната държава в Европа, хората са доволни от своя соц.
2019 г.
  -- Светът е поле на постоянни протести, хората в редица държави са с единия крак поне на площадите. Ако доскоро протестите бяха последното нещо, което се опитва в усилията за промяна, сега те са вече първото средство.
  -- Стотици хиляди чехи се вдигат на протест.
  -- (едва) Стотици българи намират време и мотивация да излязат на протест. Нищо, че държавата е първа по всички негативни и последна по всички позитивни показатели в Европа; че корупцията се е превърнала в национално бедствие; че съдебната система демонстрира брутален отказ от правосъдие; че ни управляват некомпетентно и без каквато и да било стратегия; че властта създава паралелна реалност и вече кара хората да живеят по правилата на тази реалност. Явно хората са доволни от Статуквото, блатото, застоя, безпътицата на своя постпреход.

Експорт на съдържанието