Позиции (Блог)

Не ги ли смущава това, че са част от сценария

  Вчера написах на стената си следното:
  От ДСБ и СДС се объркали при гласуването, сгрешили били...
  За такива обърквания важи казаното от суровия шеф на Тайната полиция на Френската империя Жозеф Фуше:
  Това беше нещо повече от престъпление, беше грешка!
  
  Сега се замислих за следното:
  Може да се объркаш индивидуално – това би могло да мине за случайност , но когато се объркаш колективно, това е вече диагноза, загуба на колективен разум. В стадото всички овци или кози вървят с наведени глави след коча или пръча. В творческия екип, в отбора от личности, в сбора от индивиди, винаги има някой (често го наричат Адвокат на дявола), който да мисли различно, да забелязва грешките, да извика, че тук нещо не е така, да не даде на останалите да кажат после – не знаех, не чух, не видях, никой не ме предупреди!

Тоталитарни инстинкти, агресивни рефлекси, репресивни нагони. Опит за аналитична политология и критична плъхология на Прехода.

  Мой приятел, творец, работник на умствения труд днес коментира безумията в страната ни на всички нива:
  
  - Демокрацията умира, когато започва да налага за всичко и на всеки ограничения, забрани, задължения, принуждения. И умира не само защото налага подобни антидемократични репресии, но и защото когато ги налагаш, ти трябва да ангажираш хора, които да контролират спазването им, трябва да развъждаш доносници, които да съобщават на властта или на началството кой не спазва тези ограничения, забрани, задължения, принуждения. Освен това трябва да създаваш органи, които да наказват за неспазването им. Трябва да произвеждаш идеолози, проповедници, агитатори, пропагандатори, които да обясняват колко важни и нужни, необходими и потребни са тези антидемократични препятствия пред нормалния живот и естествения ход на нещата.

Абсолютните парадокси на оруеловата ни действителност

  1.
  Оруел „1984“:
  Войната е мир.
  Свободата е робство.
  Невежеството е сила.
  
  
  Герб, „2016“:
  Правото е задължение.
  Демокрацията е репресия.
  Некомпетентността е власт.
  
  

Хората-бушони и законът на мрежите

  Властимащите не разбират как функционира днешното все по-хоризонтално, все по-децентрализирано и все по-мрежово общество.
  Властимащите си представят, че обществото е такова, каквато е властта според техните разбирания – т.е. то е централизирано, пирамидално, йерархично.
  И понеже властимащите така и само така си представят обществото, те си въобразяват, че като отстранят хората-бушони, хората-преразпределители на финансовите потоци, хората, носещи „нагоре“ куфарчетата с парички, то с това ще пресекат пълзенето на разкритията нагоре.

Копия на несъществуващи оригинали или изчерпаната политика на тарикатските номера и героичните пози

  ББ обича простите и ясни игри, в теорията на игрите те се наричат тактически, при тях изходът е „или-или“ – от сорта и със сложността на БриЧ белота и сантасето. В тази игри има елементарни правила, не е нужно въображение, възможно е да се блъфира, да се послъгва, да се правят заблуждаващи противника физиономии, да се гледа в едната посока, а да се действа в другата и прочие трикове, без особена и главното – без съдържателна стратегия. Не напразно ББ всяка политическа ситуация свежда до този тип игри – "или-или", тарикатски номера, правене на „умряла лисица“, шмекеруване, шикалкавене, героични пози, мелодраматични физиономии, подвеждане на опонента, отмятане от казаното, вдигане на много шум…

Експорт на съдържанието