В ден като днешния, на Черешова задушница, по принцип не е никак добре да се говори за политика.
  Но няма начин... Даже днес и точно днес не можем да избягме от политиката.
  Трябва да поразсъждаваме за нея - насаме със себе си и на глас.
  Защото утре са изборите за Европейски парламент.

  Изминаващите с неумолима необратимост години, а може би и наближаващите опорнографени избори, все по-често ми навяват мисли и желания за политическа равносметка.
  Много скоро, на 10 ноември 2009 г. ще „празнуваме” юбилей, но всъщност на какво? Може би - откакто по радиото ни бе съобщено, че висшето ръководство на БКП разрешава най-сетне Преходът към демокрация да започне.

  Признавам, че много силно ме заболя, след като току що прочетох казаното от турския премиер Реджеп Ердоган и от руския премиер Владимир Путин на тяхната съвместна пресконференция след посещението на Ердоган в Москва (http://www.government.ru/content/governmentactivity/mainnews/archive/200...).
  За пореден път ми стана тъжно, като сравних турската стратегия и политика с българската стратегия и политика, турските политици и държавници с българските политици и държавници.

  Напоследък информационното пространство буквално прелива от must read стратегически анализи и прогнози по геополитически и геоикономически въпроси.
  Това несъмнено изкушава (но и уморява!) всеки по-упорит читател, посветил голяма част от живота си на проблемите на националната и международната сигурност.
  В потока от сериозни четива, тук ще се спра на един много поучителен и показателен материал.

  Стратегическият анализ и сценарийното планиране са сред най-вълнуващите и най-интригуващи интелектуални усилия за всеки изследовател на проблемите на сигурността и в частност – на развитието на обществото в условията на повишена динамика и висока степен на неопределеност и риск.