Неотдавна ми попадна книга, сладкодумна като "1001 нощ" - за онази наша трагедия в Либия.
Победата има много бащи, казват често.
А аз помня все още доста и това, което в частност помня за онази трагедия е че победата имаше женско лице.
И това лице не бе българско.

По цялата страна-лагер, където така волно диша човекът, както се пее от сталинско време насам,
вече става мода - като лавина - да се ругае във видеА и подкасти ... Путин.
Не само го ругаят, вече го и пcyват! Пcyват Путин масово! То руснаците са световни шампиони по псуване... Всяка втора дума у всеки трети руснак е нецензурна.

Вижте в линка
https://www.youtube.com/watch?v=7hdpDTf2vcw&t=970s
към 12:00 мин. само един пример.
Който следи рускоезичните "предавания" в социалните мрежи, знае - това е нещо наистина невиждано и нечувано.
Започва масов спорт - всеки да качва разни видеА и там да говори поименно кой е виновният, да му произнася фамилията! Путин! Как кой?

В Русия на Путин набира сила скандал. Наричаната като най-легитимната сега съпруга от харема на Путин Алина Кабаева, някога видна художествена гимнастичка, а сега олигархеса, се възползвала от своята власт и сформирала художествената гимнастична Сборная от свои протежета, в ущърб на по-талантливи момичета.
При високата, минаваща всякакви предели тревожност на хората в Русия, те лесно намират за какво да се възмутят и да протестират на колене в самоунижващи ги пози.
Не бих обърнал внимание на този сякаш безопасен начин де факти да протестираш срещу диктатора, ако не се оказа, че от началото на Войната за първи път художествената гимнастична Сборная тази година се връща на международния подиум. И знаете ли къде?
Да знаете! В България, естествено.

03.05.2026 г.

Наистина ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.

Писаха ми (пък и тук коментираха) по повод скептицизма ми към пожелателното мислене на Христо Грозев (уважаван от мен несъменено!) как РР не бил толкова антиевропейски, колкото го рисуват.

Всяка година на 26 април привеждам този мой текст.
И продължавам да си мисля колко брутален и циничен може да бъде режимът, който, докато се грижеше за себе си и безценното си здраве, скри от своя народ истината за случилото се! За такива неща прошка няма и не може да има...

...

Ето самия текст:

Днес е 26 април. Мнозина си припомниха за трагедията в Чернобил преди 40 години.
Аз тогава бях аспирант в Харков, дисертацията ми бе завършена и очаквах дата за защита.