Позиции (Блог)

Ще се справим...

  Напредването на корона-вирусът поражда тревоги. Едва ли на някой му е до теория днес и точно сега. И все пак – понякога се налага да нададем ухо към науката.
  Ние живеем в Рисковото общество, в Обществото на рисковете.

Покорното и позорното vs. Докосващото сърцата

   :)
  Чета спомени на един правилен учен от времето на соца, годината е 1985. Той записва в дневника си съвсем сериозно, че първата част в "Жулио Кюри" във Варна от дискусията, посветена на достиженията и преимуществата на социалзима, е минала много успешно. И само може да се съжалява, че поради режим на тока не са могли да проведат и втората част от тази дискусия.

Денчо Знеполски, "Посмъртна изповед"

  "За пръв път попадах в тяхната среда и много неща и до ден днешен си остават необясними за мен. От една страна, виждаш около себе си наистина отчаяни главорези, рецидивисти, хайдуци, изнасилвачи, комарджии, морално пропаднали типове, с една дума - измета на обществото, а от друга, разбираш, че моралът им е много по-висок от този на някои наши комунисти, че те са по човеци от тези, които са ги пратили и ги държат тук, че си имат свои критерии за човещина, почтеност, вина, справедливост и за другите морални категории."

Не по-малко драматично срутване

  Едно усещане ме споходи при четенето на мемоари и дневници на видни фигури на режима или пряко свързани с него при късния соц - през 80-те години на миналия век.
  От писанията се разнася чувството за самодоволство, ояждане, абсурдни аристократични самоизживявания, ламтеж за материални облаги и постове, отчужденост от реалните проблеми на обществото.

Първопричината

  Шеф от III РПУ опитал да открадне тото печалбата на баба...
  Полицай ограби казино в Перник.
  Пореден обир на банков клон.
  Двама маскирани ограбиха чейндж бюро.
  Мъж, въоръжен с нож ограби бензиностанция в Стара Загора.
  
  Разбира се, че може да става дума за случайни съвпадения.
Но случайността, казва един приятел, е закономерност, която все още не знае, че е такава.

Експорт на съдържанието