Позиции (Блог)

Тим О'Райли, "Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас"

  Честит празник!
  Убеден съм, че именно този празник е Националният ни Празник!
  Единственият празник, който ни обединява и вдъхновява.
  Аз го посрещам с книга в ръка. Някога едно от децата ме питаше - тате, ти какво правиш като работиш? Казвам му - чета. А като почиваш? Пак чета. Как така? Ами като чета защото трябва, това е работа, а когато чета за удоволствие, това е почивка!

За мозъка и свободата

  1.
  Някога, по времето на социализма, бях забелязал нещо, за което сме си говорили многократно с приятели - състуденти и после съаспиранти в Харков, тогава в Украинската ССР, част от СССР, а именно:
  Колкото по-малко вътрешнополитически успехи има системата, толкова повече тя се хвали с външнополитически успехи.

Де юре в Европейския съюз, а де факто в Евразийския съюз?

  Признавам си - преди всичко и много силно като българин ме смущава безпрецедентността на следния факт:
  
  Нямам спомен от последните тридесетина години на демокрация,
и президент, и премиер да носят поотделно и заедно в течение само на няколко дни (а не знам колко често в международните отношения изобщо се случват подобни последователни воаяжи на възможно най-високо равнище в друга държава)
  един толкова извънредно скъп и така неистово желан от домакина (сякаш е генерал-губернатор или генерален секретар) подарък.
  Подарък за държавен глава на страна, с която нямаме
  нито общо членство в системи за колективна сигурност,
  нито стратегическо партньорство,
  нито общи политически ценности,
  нито съвместни позиции и стратегически оценки по ключовите предизвикателства и рискове за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност,
  какъвто е АЕЦ "Белене"!!

Ювал Ноа Харари, "Homo Deus. Кратка история на бъдещето"

  Такава книга не сте чели! Трябва да я прочетете!
  Аз чета много, но рядко някоя книга да ми е оказала толкова силно въздействие. Веднага я включвам в списъка с препоръчителна литература за моите студенти.
  
  Отдавна се опитвам нещо да променя в образованието в сигурността. Науката за сигурността е най-бързо развиващата се наука за обществото, тя, може да се каже е Науката за обществото, Обществената наука.

Конституция, какво да я правиш!

  Някога, когато започнах дейността си като секретар по националната сигурност, имаше период на засилен интерес към мен от колегите в други президентски администрации, на чиито баджове пишеше същото като длъжност - national security secretrary или секретарь по национальной безопасности.
  Ала тези колеги бързо се ориентираха, че в България такъв секретар няма практически никаква сериозна роля дори без да е последна дупка на кавала в своята администрация.
  И това е така не заради секретаря, а заради начина, по който конституцията е позиционирала поста Президент у нас.

Експорт на съдържанието