Позиции (Блог)

Още веднъж за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Защото съм убеден, че това е правилният и верният път)

  След като преди няколко дни в материал за този сайт аз лансирах идеята за Третата република (вж. моя анализ „За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА”), научих, че подобна идея е предлагана и от други мислещи и разсъждаващи над проблемите на страната ни хора.

Да върнем президента на обществото и гражданите (Макар мнозина да твърдят, че вече е много късно)

  Напоследък мнозина приятели и някои познати журналисти ме убеждават, че всички усилия, в това число и моите - да се откъсне президентът от засмукващата го и просмукваща се в него среда на олигарсите, на свръх-богатите и спечелилите от Прехода, е загубена кауза, защото той се е обвързал с тях, станал е част от тях, възприел е тяхната ценностна система, всички онези екстри, стандарт на живот, белези на успеха – скъпи облекла и обувки, специални дрънкулки (часовници, писалки, игли за вратовръзки), ловни пушки, лукс (коли, почивки, пътувания в чужбина), охрана, прислуга и т.н., с които – чисто по човешки - лесно се свиква и е практически невъзможно да се разделиш с тях.

„Сблъсъкът на цивилизациите”: Джон Маккейн и Барак Обама (Този път американците трябва да направят решаващ избор)

  Мой добър познат от Тексас ми подари неотдавна две ценни и знакови книги, чиито автори са двамата основни кандидати за президент на САЩ – Джон Маккейн и Барак Обама:
  ● John McCain (with Mark Salter), "Faith of My Fathers” [„Вярата на моите бащи”], „HarperCollins Publishers Inc.“, 2000.
  ● Barack Obama, "The Audacity of Hope” [„Дързостта на надеждата”], Three Rivers Press, New York, 2006.

За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТА РЕПУБЛИКА (Или защо изобщо не искам да коментирам Доклада на ЕК)

  Всички трезво мислещи или по-скоро всички мислещи хора в България дискутират поредния Доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка. И единствено политиците от управляващата коалиция отказват да се включат в тези дискусии, защото чакат окончателния вариант на Доклада.

Отново и отново за острия дефицит от професионализъм (Защото животът непрекъснато ни го доказва и ни наказва)

  Драмата на семейството на Ангел Бончев е поредната капка, която прелива чашата на търпението и отчаянието.
  Длъжни сме да прогледнем – ето го истинското лице на нашия Преход – нагло, безскрупулно, хищно, аморално и безогледно.
  Живеем в жалка, слаба, куха държава - на безнаказаността, безхаберието и безсилието. Няма какво повече да се добави.
  Впрочем, има. Затова ще говоря тук за непрофесионализма.
  Макар и да не са известни редица детайли от “операцията” на МВР и събитията, довели не до развръзката, а до още по-фрапиращата завръзка с отвличането на съпругата на Ангел Бончев, повечето експерти отбелязват непрофесионализма, с който са действали служителите на МВР. Това започва да се превръща – за огромно съжаление – в практика, в стандарт, в норма.

Експорт на съдържанието