Позиции (Блог)

Болестта на България

  Защо не се получават нещата в България, защо политиката и политиците са толкова отчайващо неспособни да произведат сигурност, европейство, нормалност и бъдеще за страната ни?
  Може да се отговори и така: Защото те действат срещу нормалните закони на природата, науката, системите и разума.
  Само четири примера.

Страсти евровизийни

  Толкова познато и толкова типично - ние не можем да губим без да охулим победителя, даже ако той няма никаква вина за победата си над нас.
Иначе разбирам - имаме остра нужда от конкретни поводи и убедителни причини да се чувстваме успешни, да сме на върха, да ни се понесе славата от урва на урва.
Твърде много станаха загубите, обидите, униженията, покрусите ни.

Демагог - човек, който води народа

  През своя 27-годишен неудачен като цяло политически и обществен, аналитичен и политологически опит, аз си формулирах 10 правила, по които определям мнението си за политиците.
  Едно от тези правила е свързано с убеждението ми, че чуя ли политик, който твърди, че е демократ, да започне да ми говори, че:

Преобладаващото състояние - контролирано безумие

  1.
  Не смятам, че разбирам от политика, от българска политика.
  Не съм си въобразил, че говоря истини от последна инстанция.
  Давам си сметка, че политиците вече водят предизборна кампания, преследват (а как иначе?) своите цели и сред политически неспокойните българи, в това число сред моите ФБ приятели тече прегрупиране – вече не толкова на базата на принципи, а на пристрастия и това ги кара да забравят по-неудобните факти и да се фокусират върху най-важните, според тях.

"Румен Петков в полá..."

  Слабо познавам процесите в БСП. Дори като бях в администрацията на президента (иначе претендиращ да бъде президент на всички българи) и край мен 95% от хората бяха с червен политически произход, не се вълнувах от партийните им проблеми, даже ми беше донякъде смешно как те подценяват „момчето с очилцата“ от „Позитано“, на което номенклатурните хитрости, интриги, сплетни и хватки са му в гените, защото докато неговият ментор е бил с провинциални комплекси и граовски „хоризонт“ (казвам го като перничанин), то, „момченцето с очилцата“ е гледало България през дантелените перденца на Чайки и Волги и е било надъхвано със самочувствието, че България му е бащиния, а обикновените граждани – почва и тор, върху и чрез които да избуят, цъфнат и вържат плод те, хората от висшата номенклатура, техните деца, а в близко бъдеще – и техните внуци…

Експорт на съдържанието