Позиции (Блог)

Да си позволим (л)и малко оптимизъм... (Размисли и страсти след парламентарните избори)

  Тези парламентарни избори бяха най-трудните за прогнозиране, а се оказаха най-лесните за коментиране.
  Всъщност – какво да им коментира човек?! Фактите са повече от красноречиви, еднозначни и очевидни.
  Нима има място дори за грам съмнение, че главните губещи на изборите са Георги Първанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски?

Аз гласувах и президентът предопредели моя вот (Или за едно интервю, след което паднаха и последните маски)

  Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
  Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.

Опит за оценка на политическия риск (Лично мнение в навечерието на парламентарните избори)

  Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
  За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.

Ахмед Доган повърна върху България (Звучи твърде грубо, но е абсолютно точно)

  България е потресена и луднала от наглите предизборни изявления на Ахмед Доган.
  Но ако искаме да бъдем най-точни за това – какво всъщност означават тези изявления, трябва да преминем към по-груб и неизискан тон. Защото време и място за деликатност и дипломатичност вече няма.
  Досега многократно Ахмед Доган се бе изхрачвал върху европейското и демократично лице на България. Този път той – преял с власт и всесилие, разплул се от безхаберие и безнаказаност – повърна върху страната ни и нейния образ, върху нейното самочувствие и нейните надежди за модернизиране и де-ориентализиране.

За една билбордна политическа физиономия (Предизборно есе с елементи на разсъждение)

  Всяка сутрин минавам покрай висок стълб с огромно пано за рекламни билборди - предполагам, че така се казва това нахално изобретение на ошашавянето и опростачването на хората.
  Изобщо, билбордовете край нас, над нас, зад нас, пред нас ни заливат, натрапват ни се, навират ни се в очите и непрекъснато се сменят – кой от кой по крещящи и в същото време – кой от кой по-семпли. Имам чувството, че тези, които ги измислят здраво са излъгали и надули онези, които им плащат за подобна лишена от вкус и цвят, скучна и безидейна реклама .

Експорт на съдържанието