Позиции (Блог)

За мълчанието на агнетата

  Някога, на откритите партийни събрания, на които присъствахме и не-партийните-членове, хората си мълчаха, двама-трима най-много да се обадим, да кажем какво мислим.
  Сега край мен пак се случва същото. Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя - от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в ... демокрация.

Какво се случва и защо се случва - нЕкои съображения след безумния британски вот

  Тези дни разсъждавам усилено над кошмарното развитие на процесите в ЕС след безумния британски вот. Вероятно ще подредя мислите си по-нататък в по-строен и по-задълбочен текст. Сега и тук само нЕкои съображения в тази посока и насока.
  Днес светът и крайно динамичната стратегическа среда са силно нелинейни, нееднозначни, неразложими на отделни съставки, които да бъдат ясно и надеждно маркирани – това са причините, а това – следствията. Всичко е взаимно преплетено, причините и следствията си взаимодействат, разменят си местата, има обратна връзка между тях, при това и в двата й варианта – и някои от причините, и следствията си въздействат, като се разпалват едни други, и други сред тях си взаимодействат като се гасят едни други. Затова няма еднозначно обяснение. Един ключов белег на кризата е, че при нея всички възможни обяснителни версии звучат правдоподобно – и левите, и десните, и на по-горните прослойки, и на по-долните, и на про- , и на анти-европейците, и на Севера, и на Юга, и на умните и силни политици-държавници, и на нашите властници…

Черноморски Флот или Черноморски Фронт

  Поради съвсем разбираеми лични причини, не бях проследил титаничната, епичната, баладичната епопея „Черноморски Флот или Черноморски Фронт“, завършила със смело, по матросовски запушената амбразура на националната сигурност от ББ. Бедните ние, българите, какво щяхме да правим, ако не беше Той, като Прометей винаги готов заради нас да даде черния си дроб да го изкълват геополитическите орли или казано на по-разбираем милитаристки език – военолюбивите ястреби…
  Доколкото днес можах да прочета, без да претендирам за пълноценно проучване, ми стана ясно следното:

За победата с цената на всичко и на всяка цена или за старите соцметоди и живота на едно българско момиче

  Когато преди години имах достатъчно време да се интересувам от спорт (сега ми е свидно да си позволя такъв лукс - толкова много други, по-важни и интересни неща има, на които си струва човек да посвети своето все по-бързо отлитащо време), аз също съм преживявал и съм се радвал на успехите на българските спортисти.
  Но си признавам, когато тогава с гордост и национално надъхване ни обясняваха огромните усилия, адското претоварване, медицинските въздействия и колосалните изисквания от партийното и държавно ръководство за успехи с цената на всичко и на всяка цена, изпитвах много силни съмнения за смисъла! За смисъла на така завоюваните победи.

Бедуинът на Бедуиния

  Нека това се нарича популизъм или левичарство, но
  - като знам колко хора, вкл. български деца страдат от тежки болести, за които родителите им нямат нужните пари за лечение;
  - като знам колко хора с увреждания, вкл. деца бедстват, защото държавата няма пари, за да им окаже елементарна помощ;
  - като знам колко хора са легнали завинаги на социалното дъно и нямат шанс да се измъкнат от него, забравени от държавата, общините, обществото и Господ;
  - като знам какви нищожно малки, пренебрежимо малки средства се дават за умни ученици и прекрасни студенти от социално слаби семейства, за кадърни млади български научни работници и асистенти;

Експорт на съдържанието