Позиции (Блог)

Докога ще се търпят недъзите на българската демокрация? (И защо няма алтернатива на управлението и управляващите?)

  Напоследък станаха несъмнен хит смазващите, спиращи дъха, просто убийствени с диагнозите си за ситуацията в България анализи, базирани на културната антропология, социалната психология и идентичностната социопатия.
  Да вземем само брилянтните дисекции (направо вивисекции), проведени от Харалан Александров и Николай Михайлов със стигащо до жестокост хладнокръвие в изводите.
  Очевидно дебатът за процесите в страната ни се измества от омръзналите на всички социологически и политологическите производства на думи, целящи обслужването на партийните елити и конструирането на желани от задкулисието сценарии за развитие - към същностните изследвания, навлизащи в дълбоките води на необратимите деформации и туморните образувания в обществото ни. Включват се панически аларми и сигнални лампички, че количествените натрупвания преминават в злокачествени изменения.

Обяснете ми кое по-точно е дясното на „ГЕРБ”! (Диагнозата за ставащото в България не е в плоскостта дясно-ляво: поне според мен)

  Днес рано сутринта, преди да тръгна да изпитвам мои студенти-магистри, се заслушах как по една от предпочитаните от мен телевизии обясняваха разпалено, че няма „между” в днешната ситуация – или си с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, или си със Сергей Станишев и Ахмед Доган. И ако човек е с десни убеждения, той трябва да направи този избор категорично и необратимо!
  Защото правителството на „ГЕРБ” е дясно, за разлика от правителството на Тройната коалиция, което беше ляво.
  Замислих се... Ехххххх, да можеха нещата да са толкова кристално ясни, елементарно прости и неопровержимо верни!?

Отново за Държавна сигурност и обвързаните с нея посланици (И много повече за дегенериралата среда, в която затъва България)

  През последните две седмици отказвах нови покани за интервюта и анализи по темата посланици от Държавна сигурност.
  От една страна, каквото е имало да кажа за ДС, за ченгетата, за доносниците и за досиетата, вече съм го казал и написал многократно (виж тук например http://nslatinski.org/?q=bg/node/37 и http://nslatinski.org/?q=bg/node/327).
  От друга страна, имах полярни лични емоции, които ми напомниха отново и за пореден път, че животът е прекалено красив и твърде единствен, та да му мисля толкова често за противни, срамни и отблъскващи факти от нашето политическо ежедневие!

Кадрите решават всичко! (Все за същото с нарастваща тревожност)

  Не зная как се чувствате вие, но на мен лично ми настръхват косите от това, което виждам, чувам, подразбирам и научавам!
   Повече от 20 години вече следя политическия живот у нас (дори съм участвал пряко в него), но мога да кажа абсолютно убедено – такова чудо не е било!
  Никога досега толкова много слабообразовани и некомпетентни, зле професионално и морално, често просто некадърни и направо прости, нерядко безпардонни, при това алчни, ловки, повратливи хора не са нахлували във всички нива на управлението на държавата и общините!

За някои наши общозначими въпроси (И за някои мои лични преживявания)

  Този сайт е личен, вярно е. Аз си давам много добре сметка, че дори на личния сайт не е много естетично да се качват прекалено лични неща. И все пак, ако по-долу стане дума за твърде лични преживявания, то е защото размислите и разсъжденията над тях ми позволяват да си изясня поне донякъде какво се случва със страната ни и какво става с нашето общество...

Експорт на съдържанието