Позиции (Блог)

Два свята – всеки в своя измислен свят

  Човек трябва да чете какви ли не книги, които попадат в полето на научните му интереси. Сега дочетох „Турският въпрос и държавната сигурност“ на Любомир Шопов, която е посветена „На 100-годишнината от рождението на генерал-полковник Григор Шопов (17.01.1916) и на неговите достойни колеги от Държавна сигурност на Народна република България“.

Административни безумия

  Имам приятел, който винаги е много възмутен, че има заведение, което се нарича като прочуто възклицание на Иван Вазов в една от гениалните му творби. И смята, че не може място за пийване и хапване да носи такова свято название. Но в същото време целият му ентусиазъм да отседнем на друго място бързо секва и дискусиите ни продължават именно в това заведение.

Лекарството като отрова

  Не визирам България по-долу - у нас институциите, вкл. от т.нар. с извинение съдебна власт, получават като правило указания как криво да седят и право да съдят, т.е. да решават така, както им е поръчано. То Петроний преди близо 2000 г. го е казал сякаш за нас: “Ето какво е съдът: съдиите сядат и съдят. Ако ги купиш, не съдят, а просто седят.”

По говоренето ще ги познаете

  Книгата на Ориана Фалачи "Корените на омразата", излязла неотдавна у нас, е поучително четиво, макар че е сборник от нейни текстове и интервюта от, като цяло, доста отдалечено време. Но и в тази книга срещнах това, което често напоследък ми прави впечатление. Тя интервюира авторитарни лидери, тоталитарно мислещи дейци, диктатори, бандити, разбойници, терористи, самозванци, амбициозни в политическо отношение люде. И всички те говорят основно в първо лице, единствено число:

Опашката на крушката

  Когато начело на властта е човек без принципи, обграден от хора без принципи;
  Когато няма последователност в действията, а импровизация, имитация и симулация на активност по линията на най-малкото съпротивление или мотивирана от първосигналните инстинкти;
  Когато няма базирано на каквато и да било стратегия управление;
  Когато всичко е отиграване на ситуации и безскрупулен ПиаР, в смисъл на PRопаганда;
  Когато стремежът е с всички да сме добре и затова никой не ни уважава;

Експорт на съдържанието