Позиции (Блог)

Изяждането на Времето

  Честит празник на Независимостта!
  Независимо, че независимостта ни в последно време намалява...
Като всеки, който има над главата си всесилна административна воля, аз също съм зависим - все повече, съответно и моята независимост в последно време намалява...
Ние с България си знаем най-добре какво значи да ти намалява независимостта.

Най-опасният стратегически мениджър

  Новата учебна година във висшето образование е време за обновяване не само на лекциите, но и на използваната литература. Постоянно се появяват чудесни монографии, а пък в обществените науки и в частност, в Науката за сигурността, промените са толкова динамични, че сега, докато пиша най-новата си монография, непрекъснато ме спохожда страхът, че докато я напиша (а тя се пише в безпрецедентно тежка, поради различни причини, ситуация), написаното ще остарее. Но който не е преподавал и хал хабер си няма от това изкуство, той не може да си представи, че лекциите и науката са творчески процес, непрекъснато усилие да държиш ръка на пулса на Времето, постоянно усилие да догонваш случващото се и ако може, да тичаш наравно с него; за повече - да го изпреварваш, понякога можеш само да си мечтаеш.

Опоскване

  Няма пълна аналогия, така е, но днес си спомних как един пазач на Червена могила край Радомир първи ми каза, че комунизмът си отива.
  Тогава се занимавах със САПР (системи за автоматизация на проектните работи), имахме персонални компютри и аз събота и неделя "за идеята" и защото ми бе интересно, пътувах до Радомир, оттам на стоп до Института за тежко машиностроене на Червена могила.

България вече не е същата

  Мой повече добър познат, отколкото близък приятел, се завърна след три години работа по проект зад граница.
  Повъртя се из столицата и по-големите градове около месец и днес ми казва:
  - Как издържате тук, просто не разбирам?
  - Защо? - питам го.

Непоносимо лоши 3 години

  Чета всякакви коментари и за "преврата", и за протестите тези дни. Едва ли мога нещо да добавя в духа на масовите писания.
  Но искам да кажа следното:
  Моят личен, преподавателски, научен и граждански опит ме кара да направя следната равносметка:
  
  -- Първите 20 години на Прехода бяха спорни, сложни, противоречиви, изпълнени с плюсове и минуси, надежди и загуби, амбиции и илюзии. Но те бяха като неизбежно лекарство, което трябваше да се изпие. Ех, да - не улучихме дозата, вярно, та то се оказа адски, понякога непоносимо горчиво...

Експорт на съдържанието