Позиции (Блог)

Очаквах много повече – очевидно напразно

  В самото навечерие на Българското Европредседателство, като всеки, искрено вълнуващ се и притесняващ се за държавата си разумен човек, аз очаквах много повече, много много повече от лекцията на премиера пред студентската аудитория….
  Разбира се, не всеки може да произнесе Фултънова реч, но млада студентска България заслужаваше да чуе от първа ръка програмна лекция със стратегическите приоритети на страната ни преди 1 януари 2018 г. Защото Европредседателството не е безкраен празник, а изключително сложна, пълна с подводни и препъни камъни мисия в безпримерно труден и драматичен момент за ЕС..
  Екипът, подготвил с експертиза днешното събитие би могъл да вдигне билото доста по-високо, подобни мероприятия не бива да се подценяват и недооценяват.
  Ние имаме такава кадърна младеж в университетите, че аз, например, мога да посоча по един асистент, докторант, магистър и студент, които да подготвят сериозен и визионерски текст, който ако не да смае България, Балканите, Европа и света заедно и поотделно, то поне да е на нивото на отговорността, поста, задачите и интелекта на нашата държава. За да се знае, че сме готови за това, което ни предстои и си даваме сметка, че то е исторически шанс да надскочим ръста си. Или поне да се прострем според чергата си.

Властта – постоянно подтичваща след събитията

  Нашата власт през последните десетина години постоянно подтичва след случващото се. Тя реагира, има реактивно поведение.
  А сега е времето на т.нар. "черни лебеди" - събития, за които почти отникъде не следва, че ще се случат, а като се случат, последиците са огромни.
  Реагирането беше не вчера, а онзиден. Науката наричаше това Вълната на Безопасността. Тогава именно поведението бе реактивно.
  Вчера беше Вълната на Сигурността, когато поведението бе активно, действаше се превантивно.
  Днес е вече Вълната на Риска. При нея поведението е про-активно и се опира на ранно сигнализиране. Това е качествено нов, съвременен подход.
  Но нашата власт през последните десетина години не просто не е в час, тя изостава не количествено от процесите, а качествено, тя не е даже във вчера, тя е в онзиден. Тя постоянно подтичва след събитията, реагира, има реактивно поведение.

Левичарството - алцхаймеровата болест на политиката

  През последните седмици двама пишман професори (на коренно различна възраст, което говори, че възрастта може да бъде порок) и един пишман журналист казаха три големи идиотщини, с извинение, нали е модно сега - три откровени дебилщини.
  Нека погледнем на трите потресаващи глупости не като всяка за себе си и на тримата, изрекли ги, като всеки за себе си, а заедно, комплексно.
  Какво е общото тук?
  Общото е, че тримата, изрекли трите глупости, са левичари, крайни и фанатизирани.

Шесто чувство: да, бе, да

  Понякога човек се води от Шестото си чувство. То го преследва като обсесия. И има случаи, когато Шестото му чувство не го лъже.
  Всеки от нас може да изреди поне по няколко такива случаи.
  С риск да бъда разбран неправилно, че си приписвам нещо, ще кажа, че около месец и половина-два преди датата 10 ноември, 15-тина най-близки роднини сме се събрали на семейно тържество. И както бе прието тогава, като при всички по-будни българи, в един момент започнаха разни оплаквания, мърморения и критики към Партията, генералния секретар, ръста на цените и лицемерието, обхванало масово народа и управляващите го.

Този процес тече повсеместно

  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

Експорт на съдържанието