Говорят днес колеги за виден наш учен в сигурността, за когото аз, това явно е моя вина, не съм чувал нищо, нищичко! При условие, че чета много, практически всичко в нашата наука!

  Мачове не гледам, но всички са на футболна вълна, та да кажа и аз нещо по тази тема и за релакс. :)
  Веднъж президентът Първанов страшно искаше да отиде на мач на националите ни в Кипър. Беше задвижена цялата система от институции и персони с влияние в организацията на това му заветно желание. Посещението в Кипър бе рекламирано като важен принос в усилията на България в региона. Президентът Първанов очевидно искаше да мине за един бял гълъб на мира, а Кипър е много специален случай - защо български държавник да не даде своя принос в усилията за по-добро и мирно бъдеще на острова.
  Но...

  Напоследък се опитвам почти отчаяно да си изясня какво се случва с нашето общество и защо то след успешни, макар и драматични периоди по време на Прехода изведнъж започна да става безразлично към съдбата си и вече близо десетина години се отказва да цени свободата, а предпочита да живее в някаква паралелна реалност, харесва му да вярва на басни и притчи, разказвани му понякога съвсем коравосърдечно, цинично и егоистично от властдържащите, така че то да остава в насипно състояние, да се задоволява с псевдодемокрацията, с менте-демокрацията и да й позволява тя да възпроизвежда себе си, като управление от страна на очевидно недостатъчно компетентни и с отсъстваща поне необходима култура хора, които не полагат никакви усилия да модернизират, нормализират, европеизират държавата, отдават се на катастрофична корупция и са лишени от каквото и да било стратегическо мислене, да не говорим за умения за съвременен мениджмънт на комплексни системи и динамични процеси.

  За изминалите тридесетина години след 10 ноември, пътищата ми се пресекоха по някакъв начин с мнозина от най-преуспяващите бизнесмени на Прехода.
  Първите срещи бяха с повечето от не митичната, а съвсем реална Г-13 – хора, наредили се на голямата маса с ножове и вилици в ръка и очакващи да им се сервира като печено прасенце икономиката на България, за да си отрежат апетитни парчета.

  Човекът е започнал прехода си от биологично същество (животно) към социално същество, когато е пренасочил значителна част от инвестирането на енергията си от мускулите към мозъка.
  В този смисъл културните антрополози, социалните психолози, изследователите на обществата и учените в сигурността знаят, че анормалното пренасочване на енергията от мозъка към мускулите е индикация за процес на ребиологизиране (завръщане в преимуществено животинско състояние) и десоциализиране на индивида (загуба на някаква част от човешкостта му).