Демокрацията ненапразно е измислила мандатите. Тя си е дала сметка, че заседяването във властта променя оптиката, изкривява разбиранията, деформира убежденията, постепенно пренася властника в паралелна реалност. Ако той е предразположен към мании за непогрешимост, нарцисизми, самовъзвеличавания и свръх-себеоценки, не просто може да създава паралелна реалност, за да манипулира обществото в своя полза, но и да започне да вярва в тази паралелна реалност и с мека сила (пропаганда, PRопаганда, преувеличавания, измишльотини), а не дай Боже и с твърда (груба) сила да принуждава обществото да живее в тази паралелна реалност и по нейните норми.

  1.
  След безумен скандал в предаването „Референдум“ се питам:
  Дали подобни същества си дават сметка за разрушителното влияние, което оказват на младите хора?
  Представям си какво е в душата на един млад човек, който ги е гледал тази вечер "по телевизията", и как той утре ще седне в 8.15 в аудиторията и ще слуша лекция за сигурността в Рисковото общество и съвременните предизвикателства пред националната и международната сигурност?

  1.
  Един сайт:
  Каракачанов: България не трябва да позволи преговори за влизане на Северна Македония в ЕС.
  Друг сайт:
  Каракачанов намеква, че няма да подкрепим Северна Македония за ЕС...
  
  Между "не трябва" и "намеква", както казват в Одеса, има две големи разлики.

  1.
  От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.
  Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.
  Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.

  1.
  Не съм много наясно със случващото се, извън този дебат съм, защото други неща ми тежат на душата, но хвърлям поглед към нападките над това момиче Грета и си спомням следното:
  
  "Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
  Той беше Мунчо... Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."
  
  Може би не е никак точна аналогията, но като гледам и България как затъва в ненормалност и ненормалното става норма, явно само някой, който е смятан за ненормален от ненормалните, смирили се с ненормалността, може да говори истини и да продължава да си ги говори сякаш сам.
  Защото все едно - никой не обръща внимание на това, което се казва, а сочи с пръст оногова, който ги казва и ехидно върти дланта си с петте изпружени пръста - не е в ред, демек, човекът и туй то!