Привършвам новата си книга. Завършва и поредната учебна година, събира се урожаят от дипломни работи. Има няколко много важни за четене книги, щедър улов от панаира на книгата.
  В малкото свободно време пиша текст за седемте смъртни гряха на властта през последните десет години.
  Днес мой приятел ми каза:
  - Някои те смятат за краен, за твърде песимистично виждащ нещата. Знаеш ли кое е най-тъжното?

  Като виждам колко некадърно като изработка и безвкусно като естетика е направеното на Графа, започвам да си мисля - дали не може да бъде накарано ръководството на Столичната община всеки ден - я кметицата, я някой от заместниците ѝ, я отговарящият за строителството и ремонтите директор в огромната администрация, задължително да минава от Канала до Алабин - в двете посоки! Да върви и да гледа какво и как е направено, да върви и да гледа как я/как го гледат хората наоколо.

  Не е за оправдание, просто така стояха нещата - нито веднъж не приех в престоя ми в президентството (2002-2006) да ме занимават с работи на БСП. То не бе и чак толкова трудно, защото Първанов хич не си падаше вече по Позитания, доволен бе сигурно, че ги е употребил за своите си цели и бе затворил страницата. Всъщност, те му я затвориха, както той разбра в един момент. Но беше късно.
  Не за това ми е думата.
  В БСП има и свестни хора, особено сред привържениците ѝ. Някои са ми приятели или добри познати.

  Да се призове за международно сътрудничество в противодействието на корупцията съветвах още преди 15-16 години президента Първанов (при това го правех аргументирано, след множество разговори с наши и чужди много по-добри от мен експерти, защото всяко нещо, което влезе в словата на президента трябва да бъде обосновано, а не да е като пореден балон на принципа - надувайте момчета! или шумим, братец, шумим)...
  Вярно, бях мъничко по-млад и все още имах определени илюзии.

  Понеже се води безпрецедентен по начина, по който се води и абсолютно абсурден спор за сериала за Чернобил, ще цитирам тук мой текст, за който напомням всеки път на 26 април от много години насам.
  Само ще добавя, че веднъж разговарях с генерал Валентин Варенников. Той е участник, впрочем, в пуча срещу Горбачов, август 1991 г. Тогава, по страшно съвпадение, докато ние тук, в Народното събрание, гледахме нелепата, направо идиотска реакция на върхушката на БСП за този пуч, така се беше случило, че моето семейство бе в Крим, недалеч от мястото, където беше държан арестуван Горбачов. Само аз си знам какво изпитвах тогава.