Позиции (Блог)

Не знам какво ни чака - може би няма да е добро, но ще е заслужено

  Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;
  Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;
  Дори да приемем, че "София не е България" и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;
  Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)...

Тайфуни с корпулентни имена

  1.
  Да цитирам един студент от днес:
  - Нашите управляващи чули, че при демокрацията има разделение на властите и си ги разделили - тази на мен, тази на теб, тази на него... После всеки започнал да прави със своята власт каквото си иска...

Не е еднопартийна диктатура на пролетариата, а еднокланова диктатура на олигархиàта

  Днес разговарях по молба на мой приятел и колега с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми каза:
  
  - Това с Дунарит е пробвано и изпробвано само при нас поне няколко пъти и номерът е минавал, абсолютно им се е получавало да си заграбят каквото са набелязали, защото прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И в началото на 90-те имаше страх, ама имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на СДС. Сега няма, абсолютно няма. БСП е нищо! Пълно нищо от гледна точка да ни отстоява интересите, да й пука за нещо - само си кихат един друг с властта и си казват Наздраве!

Безумно жалко е, че в политиката няма политически отбор ЦСКА, който да нанася звучни шамари на Статуквото

  Нека не ми се сърдят онези, които не са от ЦСКА за привидно спортния и навярно звучащ твърде пристрастно коментар. Аз не ходя на мачове и дори не гледам мачове по телевизията. Не разбирам вече от футбол и имам по-важни работи, в които да инвестирам толкова бързо стопяващото се Време. Защото, както е казано, човешкият живот е едно мигване с клепача на Времето.

Искам да сме Държава! Много ли искам?

  Честно казано, малко съм като знаменития съветски джаз певец и артист Леонид Утьосов (1895-1982). Той веднъж се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръци и казал: Одеса, така си се променила, че не мога да те позная!
  После погледнал - куфарите му ги няма. И пак плеснал с ръце и казал: Познах те, Одеса, все си си същата!

Експорт на съдържанието