Гледам "по телевизията" - в Хонконг 1000 души протестирали. И това е световна новина.
  А тук, като чета какво пише под моя статус от снощи за Перник - униние. Там от 7 милиона цели 1000, тук от 70 000 само 500. Перник не било Париж, Перник това, Перник онова, толкова малко хора, можело ли това да е протест.

  Преди няколко дни написах тук: Не мога да позная перничани!
  Сърцето ми се свиваше като гледах как перничани мълчаливо и покорно търпят връхлетялото ги водно бедствие, как пасуват и кротуват в навечерието на епидемиологичната криза, как си траят и не смеят да гъкнат докато се надига със страшна сила екологична катастрофа...
  
  Започвам обаче да виждам, че перничани се събуждат; че се самоорганизират; че осъзнават - спасението на останалите без вода е в ръцете на самите останали без вода; че си дават сметка как властта гледа да отиграе ситуацията, да имитира и симулира активност; че имат дух и характер.
  
  Стига са обиждали Перник!
  Перник носеше на плещите си социалистическата България - като ѝ даваше въглища, метали, машини, цимент, здраве и своите скъсени години живот от болести - силикоза, туберкулоза, артрит, осакатявания и задушавания от нечист въздух, от високи край-пещни температури, от газ гризу,..
  

  Как да не го заболи човек сърцето като гледа какво прави властта по отношение на водната беда, надигащата се епидемиологична извънредна ситуация и неумолимо връхлитащата екологична катастрофа в Перник!!
  
  Властта имитира активност, симулира управление на процеса, отиграва пиарно положението, хуква като един разгневен литературен лорд във всички посоки едновременно. От нея лъха дилетантство, излъчва се любителство, струи лаичество, блика аматьорство.
  Наистина блажени са бедните професионално и тяхно е царството у нас!
  За властта сякаш е по-важно дали хората ще си помислят, че тя прави нещо, а не дали прави това, което трябва.

  Не е време за обществени страсти и пристрастия, а за топли емоции с любими и близки хора... Но!
  Има един град, който е във водно бедствие, приближаваща се епидемиологична извънредна ситуация и надигаща се екологична катастрофа!
  Странно е, но не мога да позная перничани...
  Някога те носеха България на плещите си - няма нищо построено в страната ни без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...
  Преди 30 години перничани пратиха своите уникални и удивителни синове - миньорите, за да викнат Ос-тав-ка! под прозорците на премиера Луканов и той падна като абсурден символ на соца и на липсата на шанс за промяна към по-добро.

  Веднага да кажа – аз живея в София и мога преспокойно да мина и без бедственото положение в Перник.
  Но не е точно така – там са мои близки, роднини и приятели. Да не говорим, че съм перничанин – не по местоживеене, което може да се промени, а по сърце и душа, което винаги остава в теб и у теб.
  Освен това имам известна представа – за разлика от огромната маса перничани – за истинското положение на нещата. Мен по-трудно могат умишлено да ме дезинформират и манипулират.
  Вече писах тук – имаме екологична катастрофа, съществува реална опасност язовирът да бъде унищожен, да загине като язовир. В този смисъл водната криза може постепенно да премине във водна катастрофа.