В началото на демокрацията, в сградата на СДС често седеше един наш природно интелигентен съмишленик чичо Гришата, Бог да го прости, с малко, как да го кажа, смотан вид - на човек, изместил центъра.   Впрочем, той обичаше да казва - всички са изместили центъра, но на някои им личи. Или пък - много хора започнаха да си говорят сами, но някои ни карат да ги слушаме.
  Чичо Гришата понякога ни смайваше със своите сентенции, една от които бе: Глас народен - бич Божи!

  1.
  Днешният ден в личен план ми донесе победа и удовлетворение.
  Разни фактори с дисциплинарна власт над мен ме въвличат в ненужни битки, поради комплекси и знам ли какво още.
  Е, днес истината бе отстояна и един зъб на клеветата бе строшен.
  Значи може, значи и у нас може да се отстояват принципи и позиции!
  Но за тази цел са необходими хора с чест и достойнство! И те помогнаха да се случи чудо. А то си е чудо! Защото имаше такива хора - въпреки всичко и въпреки уж закона на днешния ни нелепо неестествен живот.
  Следователно мога за един миг поне да си кажа, че във и за България не всичко е загубено.

  Всеки ден у нас е крачка назад. Такова е усещането на една част от хората – тези, които мислят и преживяват (почти) като мен.
  Крачка назад от Европа. Крачка назад от демокрацията. Крачка назад от модернизирането на обществото. Крачка назад от нормализирането на страната.
  А обяснение на това, което ни се случва отдавна е дадено от … математиката. Да, от математиката!
  Казвам го като бивш математик, даже като накогашен кандидат на математическите науки.
  Защо ли?

  1.
  Това нашето - с чудесното състояние на финансите, с пълната липса на безработица, с историческите достижения, с безусловното лидерство, с тоталното отсъствие на алтернатива на властта и със скромната себеоценка на управляващите като най-добри,
малко ми заприлича на анекдота, разказан от великия философ Кант:
  Лекарят постоянно говорил на болния, че всички симптоми говорят за несъмненото му оздравяване.
  А болният на въпросите как се чувства, отговарял:
  "Умирам от непрекъснато подобряване."

  1.
  Разбира се, че двата последователни побоя, случили се у нас само за два дни, могат да бъдат безкрайно несвързани един с друг. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, обикновената престъпност първа усеща кризата във властта, даже не толкова във властта, а във властването и веднага зачестяват побоите, квартирните кражби, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из населеното място.
  Но случващото се може да породи и други притеснения. Създава се възможност обществото да се разтревожи прекалено, да си помисли, че всеки може да бъде следващият, сякаш се бие напосоки, малтретира се без определена връзка с реалността - юристи, журналисти, кой още, може би друга обществена професия и то така, че никой да не е сигурен защо е побоят и винаги да може да се спекулира, че има за какво, няма дим без огън.