Позиции (Блог)

Споразумението в Минск – надеждата, която умира (последна) или затишие пред буря

  Трудно ми e толкова бързо да осмисля споразумението за примирие, постигнато в Минск. Засега имам следните 7 наблюдения:
  1. Това споразумение има доста неясни клаузи, които после могат да бъдат тълкувани коренно различно от двете страни.
  2. Това споразумение няма надеждни и даже поне някак работещи механизми за реализиране и още повече - за контрол как се спазва, ето защо то се базира главно на добра воля - най-дефицитната стока в момента, затова може да се окаже печелене на време, глътка въздух за двете страни, затишие пред нова буря.

Гърция днес - спомен от бъдещето за България

  Старая се да не мисля за случващото се в Гърция. Едно, че не разбирам много от процесите там. Второ, ние в България си имаме достатъчно проблеми, които се усложняват от някои, така да се каже, управленски решения.
  Ситуацията у нас прилича опитите на датския теоретичен физик Пер Бак (1948-2002) с пясъчни купчинки. С насипването на пясък склоновете на купчинката стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност, тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавина, стремително сриване на пясъка надолу... [Струва си да отбележа, че тази критична стойност не е резултат от външни въздействия, а е вътрешна специфика на купчината.]

Не съвсем непорочни Питии

  Фейсбук-приятел цитира виден наш журналист, казал по ТВ, че Украйна е измислена държава, а Донецк е руската Калифорния.
Така се случи, че "при демокрацията" имах възможността да се запозная с някои известни българи - такива като този журналист. Мнозинството от тях наистина са талантливи и с несъмнен интелект. Но винаги при разговор с тях или следейки публичните им изяви, ми е правило впечатление, че по определени ключови въпроси те неизменно заемат позиции на архипропагандатори на късния соц и го правят крайно, радикално, агресивно, реакционно, с омраза, приличайки на уморени и не знам защо (при тяхната слава и статут на мъдреци, свещени крави, полубожества и ментори!) озлобени динозаври.

За силната стабилизация и слабата ми убеденост в нея

  Когато даден политик твърди, че при това правителство страната е силно стабилизирана, аз допускам поне пет неща:
  1. Той знае много повече от мен за актуалната ситуация, защото разполага с много повече актуална информация за ситуацията.
  2. Той прави пропаганда с определена корист, въпреки че е наясно, че това, което говори не изглежда съвсем така или изглежда не съвсем така.
  3. Той живее в друга реалност, в друга България и там това, за което говори наистина се случва.
  4. Той живее в същата реалност, разполага със същата информация, но прави коренно различни изводи.
  5. Той говори за стабилизация, от която печели не обществото, т.е. 90% от българите, а горните 10%, т.е. 1% на свръхбогатите и 9% на много богатите - олигархията и печелещите от съжителството с нея и обслужването й.

Няколко разсъждения за Путин и новия му стратегически курс

  Тази статия:
  „Изолирана Русия е Русия - втора ръка“, публикувана в Клуб „Z“
  http://www.clubz.bg/14242-izolirana_rusiq_e_rusiq___vtora_ryka
  си заслужава да се прочете, макар и да робува на някои клишета и да страда от някои клишета на съветолозите/кремлинолозите.
  Важното е да започнем и ние, в България, нашето обществено мнение да знае, че завземането на Крим не е емоционална импровизация в отговор на съкровеното желание на населението на полуострова, внезапно след 70 години решило да се върне в пазвите, по-скоро към полите на майката-родина. Нито е силов оотговор на събитията на Майдана.

Експорт на съдържанието