Позиции (Блог)

Има нещо, което изобщо не мога да проумея (Или за за БСП-мероприятието на Бузлуджа)

  Нещо много важно не мога да проумея, безсилен съм да го разбера, нямам рационални обяснения и психологически се предавам пред непостижимата му загадка:
  
  - В средата на второто десетилетие на 21 век;
  - В епохата на глобализацията с нейните свръхпропускливост (на границите), свръхпроводимост (на средата), свръхучастие (на различни агенти, актьори и играчи) и свръхобвързаност (на хората, общностите и обществата);
  - В света на рисковото общество и социалните мрежи, на модерните информационни технологии и ултраскоростните комуникации;
  - И когато младите хора си отиват масово от страната ни, объщайки се с гняв назад;
  - А възрастните хора отглеждат и възпитават потенциални емигранти, обричайки себе си на самота и липса на синовна грижа...

За пълната противоположност между Виденов и Орешарски и за вероятния им еднакъв край

  Повървяхме тази сутрин с мой състарил се състудент от Факултета по механика и математика. Някога, през 1975 г., той бе оцелял случайно при трагедията, когато луд младеж изпозастреля много хора в тяхното студентско общежитие.
  Сега той ми каза:
  - Четем те вкъщи, но ти подценяваш ръководството на БСП. Те отлично знаят, че правителството е обречено, обаче бавят топката умишлено, съвсем съзнателно протакат, за да ескалират протестите, да стават сблъсъци и сакатлъци, за да избият търпенията на протестиращите, да се изнервят нещата окончателно, докато си втвърдят електората, докато го нажежат до червено. И после отведнъж ще зарежат Орешарски, ще го хвърлят на кучетата и ще тръгнат на избори, на които ще си вземат всичките гласове до абсолютно един – на членове, съмишленици, деца и внуци, а каквото падне отгоре на объркани хора, дето казват "По-добре БСП, отколкото Бойко Борисов и десните..." – добре дошло!

Да, България е болна - но не заради протестиращите, а заради управляващите

  Снощи, докато полиция и жандармерия се нахвърлиха срещу протестиращите, аз написах във Фейсбук:.
  Да управляваш на инат при демокрацията е невъзможно.
  Да управляваш със сила и насилие при демокрацията е безумие.
  Да нямаш в продължение на 40 дни диалог с протестиращите е самоубийствена глухота и слепота.
  В началото на управлението си с Дилян Пеевски новата власт се простреля в крака. Днес тя се нацели в слабините.
  В края на краищата има нещо по-важно от власт с цената на всичко и на всяка цена.
  Жалко е, че управляващите не го разбират...
  С палки и щитове можеш да смажеш всеки един протест, но не можеш да смажеш всички протести!
  С палки и щитове можеш да спасиш временно властта си, но не можеш за дълго да останеш на власт.
  Именно затова тази власт е пътник.
  Тя вече пътува - към собствения си позор...

И още нещо за прехода, непрèходното и непрехòдното

  Тези дни интелигентна ФБ-приятелка много правилно отбеляза, че към протестите се подхожда с остарели критерии – задължително се иска от тях да имат организатори и организация, ръководители и партии, платформа и програма.
  На протестите на всяка цена някой им дърпа конците, някой им плаща, те трябва незабавно да кажат какво предлагат и още в този момент да отговорят как смятат да го постигнат.
  Впрочем, турското гражданско общество и най-вече турският интелектуален елит показаха, че са с нива над българските такива. Там няма изкуфели професори, мрънкотещи социалномрежести пророци и заслепени от идеологизиран гняв анализатори, които през час да дават воля на лишените от грам вътрешно съмнение гласове и да внушават колко купени били протестиращите и какви чеда на висшата номенклатура били лицата на протестите…
  

Ултралевичарството – сенилна болест на обществото

  Вече имах повод на няколко пъти да кажа, че поради липса на партия, към която да демонстрирам сляпа лоялност и да се натиквам в нейната идеологизирана, групова и корпоративна черупка, за мен не е толкова важно Кой управлява, а Как управлява.
  Заради това от самото начало (февруари) неизменно подкрепям протестиращите.
  Първо, защото и предишните, и тези управляващи управляват изключително непрозрачно, антидемократично, в разрез с дългосрочните нацонални интереси и с европейските норми на демократичност, като при това съвсем откровено и открито обслужват най-горния 1% от плутократи, нежно и сантиментално наричани олигархия.
  Второ, защото протестиращите (дори сред тях да има някои неприятни или смущаващи физиономии и някои техни действия да не са напълно разумни и естетични) единствени поставят ясно и точно правилните и верните въпроси - за рухването на политическия Модел на Прехода и за острата необходимост от промяна на този Модел. Те не дават на обществото ни да се спихне, държат го будно и понякога – превъзбудено.

Експорт на съдържанието