Позиции (Блог)

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.

Достойна и разумна външна политика – а възможна ли е тя? (Трудностите пред държави от ранга и мащаба на България)

  Доколко днес нашият народ се интересува от външна политика е спорно. Най-вече защото той е непрекъснато зает с въпросите на оцеляването си в агресивната пазарна цена и рушенето на ценности и норми. А това не предполага наличието на сериозни мотиви, желания и усилия за по-трайно и систематично внимание към процесите по света и в региона.
  При все това и аз нееднократно съм подчертавал (заедно с редица български експерти), че е налице осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем напр. участието в Ирак и Афганистан, наличието на бази на чужди въоръжени сили у нас, отделянето на висок процент от БВП за мащабни покупки с военни цели.

В огледалото на Олимпиадата (Голата истина за България, Демокрацията, Прехода и за всеки един от нас)

  Многократно вече беше написано и изречено – за последните 50 години това е най-слабото участие на България на Олимпийски игри. Дори през онази далечна 1952 год. нашите резултати са били по-добри. Оценката за представянето ни в Пекин би могла да варира между „неуспех”, „провал” и „позор”.
  За недостигналите ни воля и талант, сантиметри, килограми и секунди да разсъждават специалистите. Ако и аз споделям мнение за нашето участие на това уникално спортно събитие, то е защото в огледалото на Олимпиадата видяхме истината за България, за нашето общество и за нашия народ, за всеки един от нас. И тази истина е гола и грозна.

Ново отношение към нова Русия (Русофилство не, Българофилство)

  При моите коментари в сайта и в различни медии за войната в Южна Осетия, бях силно впечатлен от силата на русофилството, с което много българи реагират на тази война.
  Всеки от нас - в своя личен живот, в личните си емоции, привързаности и чувства - може да бъде русофил (или американофил, германофил, еврофил дори), но по проблеми с обществена, с политическа значимост, по въпроси, пряко свързани с нашите национални интереси, трябва да бъдем единствено и само българофили.

За лицемерието на политическия елит (Дори с риск да не бъда правилно разбран)

  Най-напред - съобщение във вестник “24 часа”, макар че същото бе казано от повечето наши медии, разлика имаше единствено в дозата казионен оптимизъм и премерена възхвала на властта.
  Вестник “24 часа”, 15.08.2008 год.: “Премиерът Сергей Станишев ще направи второ посещение във Варна за последните 23 дни… Междувременно още няколко членове на кабинета посетиха Варна - Емилия Масларова, Николай Василев, Николай Цонев и Миглена Тачева.”

Експорт на съдържанието