Позиции (Блог)

„Педераст скапан!” (За простотията и надеждата)

  Рано сутрин. 6 и 15. Имам лекции и за да стигна навреме, вместо нормалните за един нормален град 40-50 минути дотам, аз трябва да заделя поне още толкова.
  Но ужасното състояние на градския транспорт не е първа грижа за столичния кмет. Той е зает с далеч по-важни неща. Например - да си прави из страната партия. При това за европейско развитие. Или да се снима с фрау Меркел...

„Така е при демокрацията...” (Ако това изобщо е демокрация...)

  ”Така е при демокрацията...” – това обичаше да казва в средата на 90-те (с дълбока горчивина от новата действителност) мой приятел, с когото заедно изграждахме СДС в Перник през 1989-1990 год. и правехме първите опити да събудим перничани, да им вдъхнем смелост и отговорност – тогава, в онези не съвсем безопасни дни.
  ”Така е при демокрацията...” – същото си го казах днес, когато научих, че Огнян Стефанов е в почти безнадеждно състояние в реанимация, с множество счупвания на двете ръце и на двата крака, с опасен мозъчен кръвоизлив, със застрашителна загуба на кръв и с начупен гръбнак.

Спомени от бъдещето (Дошли от миналото)

  В света на книгите има редица сериозни или просто притегателни теми, които се конкурират с експонентно нарастващата научна и със стойностната художествена литература - за вниманието и времето ми.
  Да вземем само изследванията за „допотопни” цивилизации (напр. Атлантида), предшестващи нашата цивилизация; или за древния свят на Египет и Месопотамия; или за алтернативните пътища, по които би могло да се развие (и дори се е развило) християнството, в това число за странния и вълнуващ свят на гностиците. Както, разбира се и за богомилството – зародилото се по българските земи явление, което е един от най-забележителните наши приноси в човешката история, философия, религия и култура (почти колкото славянската азбука, а може би - като глобално въздействие - и по-значимо от нея?!).

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение) - 2

  Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
  И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.

Експорт на съдържанието