Позиции (Блог)

Няма окупация – няма проблем

  На входа на един от университетите тази сутрин ме пресрещна възторжно охранител, вероятно бивш военен, майор или подполковник, и може би иначе много недоволен от участта си да вдига бариерата за лъскавите лимузини на бивши ченгета, ръководещи този университет...
  Вдигнал палецът нагоре, усмихнат до уши:
  - Изметоха ги, като мръсни котета ги изхвърлиха, като с мокър парцал са ударени! Край на окупацията в Софийския, преди малко казаха по радиото! Мекеренца неедни, ще ми окупират те!!
  Попитах го:
  - А за Странджа нещо да добавиш?
  - Какво за Странджа?
  - Ами защото един от победителите над окупацията преди малко ни убеждаваше по телевизията колко добре е и да тя да се съсипе от тези, които му плащат за това...
  - Ти Странджа не я намесвай, тя е друга бира и няма нищо общо с окупацията! Няма!
  
  Дааа, наистина няма...
  Няма окупация - няма проблем!
  
  Николай Слатински
  28.01.2014 г.
P.S.
Един мой студент малко по-късно:
Химнът на Странджа вече не е "Ясен месец веч изгрява", а
"Пълна сеч се веч задава...".

Преходът е приключен: забравете

  Днес разговарях с познати лекари за трагичното състояние на българското здравеопазване. И един от тях ми каза следното:
  “Катастрофата вече се е случила, само че абсолютно всички нейни катастрофични и непоправими последствия ще станат видими в близките 4-5 години.“
  Вътрешно съм убеден, че тези думи се отнасят не само за българското здравеопазване, а за цялата наша държава. Катастрофата й вече се е случила…
  
  Но тук искам да поразсъждавам над нещо друго и за друг вече приключил процес – във висшето ни образование.
  
  Само че в момента няма да коментирам ре-окупацията в СУ, за да не изместя фокуса от проблема, за който искам да говоря.
  Процесът, свързан с това - кой управлява/направлява/контролира/притежава висшето образование у нас - е приключил.

Бруталност – Again!

  Разочаровани от всички страни се съединяват във възмущението си от поредната кадрова бруталност на управляващите.
  Или както изключително уважавана от мен гранд дама на българската журналистика написа:
   „Ралица - Again!“
  
  Само с едно не съм съгласен - че лидерите на БСП показали, че не се учат от грешките си и не са си взели поука от наглостта "Пеевски".

Конституционният ни съд е вреден за демокрацията

  Тази сутрин в метрото се засякохме с един народен представител от първите години на Прехода, беше от БСП. Едва го разпознах, зарадвах се, че е жив и здрав, все пак 20 години са минали оттогава.
  Друго искам да споделя тук, затова няма да се спирам на такива "невинни" детайли като разочарованието му от неговите сегашни лидери - махна с ръка: сити и самодоволни богаташи, предали лявата идея; на тия плещи и идеалистически глави, посочи себе си, построиха при капитализма личния си комунизъм!

Огромната вина за ставащото не е у болния човек, а у онези партийни лидери, които позволиха той да крепи властта им с гласа си

  Имаше едно общество, което в миналото подцени бирения пуч и някои други лумпенски "изцепки" от този род и после милиони хора платиха цената на това безразличие към безпардонната наглост и социопатната простащина, намиращи се в основата на фашизоидността.
  
  Това, което се случва в България тези дни е много опасно, бесовете като зли духове са излезли от бутилката и представляват нещо като социална "мръсна бомба" (да напомня, че "мръсна бомба" - това е взрив от рода на коктейл "Молотов" примесен с радиоактивни вещества).
  
  Фактът, че голяма част от народа ни не осъзнава тази опасност говори за процеси на разпад в общественото съзнание - процеси, които могат да имат страшни последици за България.

Експорт на съдържанието