Позиции (Блог)

Спомени от бъдещето (Дошли от миналото)

  В света на книгите има редица сериозни или просто притегателни теми, които се конкурират с експонентно нарастващата научна и със стойностната художествена литература - за вниманието и времето ми.
  Да вземем само изследванията за „допотопни” цивилизации (напр. Атлантида), предшестващи нашата цивилизация; или за древния свят на Египет и Месопотамия; или за алтернативните пътища, по които би могло да се развие (и дори се е развило) християнството, в това число за странния и вълнуващ свят на гностиците. Както, разбира се и за богомилството – зародилото се по българските земи явление, което е един от най-забележителните наши приноси в човешката история, философия, религия и култура (почти колкото славянската азбука, а може би - като глобално въздействие - и по-значимо от нея?!).

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение) - 2

  Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
  И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.

Достойна и разумна външна политика – а възможна ли е тя? (Трудностите пред държави от ранга и мащаба на България)

  Доколко днес нашият народ се интересува от външна политика е спорно. Най-вече защото той е непрекъснато зает с въпросите на оцеляването си в агресивната пазарна цена и рушенето на ценности и норми. А това не предполага наличието на сериозни мотиви, желания и усилия за по-трайно и систематично внимание към процесите по света и в региона.
  При все това и аз нееднократно съм подчертавал (заедно с редица български експерти), че е налице осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем напр. участието в Ирак и Афганистан, наличието на бази на чужди въоръжени сили у нас, отделянето на висок процент от БВП за мащабни покупки с военни цели.

В огледалото на Олимпиадата (Голата истина за България, Демокрацията, Прехода и за всеки един от нас)

  Многократно вече беше написано и изречено – за последните 50 години това е най-слабото участие на България на Олимпийски игри. Дори през онази далечна 1952 год. нашите резултати са били по-добри. Оценката за представянето ни в Пекин би могла да варира между „неуспех”, „провал” и „позор”.
  За недостигналите ни воля и талант, сантиметри, килограми и секунди да разсъждават специалистите. Ако и аз споделям мнение за нашето участие на това уникално спортно събитие, то е защото в огледалото на Олимпиадата видяхме истината за България, за нашето общество и за нашия народ, за всеки един от нас. И тази истина е гола и грозна.

Експорт на съдържанието