Чета възторжени русофилски анализи днес.
Както казваше един мой чичо: Светът може и да не е полудял, но определено не е с всичкия си...
  Путин анексира част от друга страна безпардонно и напук на цялото международно право и целокупната международна общност.
  А самозвани и призвани анализатори говорят - да живеят хората където искат, Западът е виновен, че подкрепи фашисти, той предизвика Путин!

  Отново и отново, с риск да стана банален, ще си кажа мнението, че ние като общество в никакъв случай не бива да се отнасяме лекомислено към политиканстващите социопати, лумпен-патриотари, популисти, шизоиди и фашизоиди...
  И Позитания допуска огромна грешка, че тайничко толерира бруталното, с ненавист, с тежки етикети и груби обиди, антиевропейско говорене сред една голяма част електората й. Защото сега това се прави с късогледи политически цели, но веднъж изпусне ли се духът от бутилката, ще дойде време, когато на хитрите и ловките играчи от Позитания може да им се наложи да тичат пред вятъра и да угаждат на електората си със подобно говорене...
  Има неща, с които даже шеги не бива да се правят, камо ли сериозни отстъпки...

  От години гледам разтревожено как разсъждава огромна част от хората. А по-скоро как вървят превъзбудени като тълпа - лесно манипулируема и поддаваща се на нерядко първосигнални емоции, отнасяща се към жизнено важи принципи и проблеми сякаш е публика на футболен мач и вика за своите независимо дали те играят добре и даже независимо дали играят честно и красиво.

  Изведнъж се случи това, за необходимостта на което много пъти съм писал (вероятно, защото съм свързан емоционално чрез младостта си с тази страна) - България започна да осъзнава колко близо, вкл. геополитически ни е Украйна. Винаги в началото на 90-те съм отстоявал тезата си, вкл. на международни форуми, че Западът има сбъркана политика спрямо Украйна, принуди я да си предаде статута на ядрена сила в полза на Русия и я закотви като "близкая заграница", подвасален придатък, крайднепърска губерния на Русия. А после пак необмислено Западът обърна политиката си на 180 градуса. И ето днес: Олеле! Олеле, я...
  Сега вече в България се пише много за Украйна. Най-често идеологизирано, спекулативно, а понякога и едно-a-spect(н)o...

  Две заглавия, две гледни точки:
  
  Първата - "93 страни отказаха да подкрепят Резолюцията срещу Русия в ООН".
  
  Втората - "Със 100 гласа "за", 11"против" и 58 "въздържал се" Общото събрание на ООН прие резолюция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, с която обявява референдума в Крим за незаконен."
  
  Някога, в съветско време имаше виц за изхода от един двубой:
"Представителят на СССР се класира втори, а на САЩ - предпоследен."