Ние, българите, сме странно и неповторимо племе. Страшно много обичаме да ни казват как трябва да мислим, кое е правилното и какво се очаква от нас. А след това вече показваме и талант, и вдъхновение, и блясък, и дързост и красота – в такива количества, че понякога нямаме равни на себе си.
Разбира се, от време на време (през няколко десетилетия) изпадаме в малко неудобна ситуация - когато трябва да вземем остър исторически завой и да сменим патоса и дълбоката мисъл от минус на плюс и от плюс на минус. Но това ни се случва с толкова естествена периодичност, че сме се приспособили напълно и не изпитваме чак пък такива душевни, етични, нравствени и морални страдания...
Позиции (Блог)
Идеологизираното кривогледство (За Русия също трябва да се пише обективно или поне умно)
„Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?” („Некои съображения” и от мен)
Доста време след поредния европровал на “Левски” (срещу “Жилина”) имах силни и съвсем естествени колебания – струва ли си да правя коментар на футболна тема?
Интервю с елементи на уникалност (или Виж кой говори!)
Докато най-спокойно съм си чел тази сутрин лекциите за Русия и глобалната сигурност, у нас се се случило събитие с дългосрочни отзвуци и отзиви.
Генерал Никола Колев, началник на кабинета на президента е дал в „Коритаров Live” изключително - как да го кажа по-акуратно – „специфично” интервю...
„Педераст скапан!” (За простотията и надеждата)
Рано сутрин. 6 и 15. Имам лекции и за да стигна навреме, вместо нормалните за един нормален град 40-50 минути дотам, аз трябва да заделя поне още толкова.
Но ужасното състояние на градския транспорт не е първа грижа за столичния кмет. Той е зает с далеч по-важни неща. Например - да си прави из страната партия. При това за европейско развитие. Или да се снима с фрау Меркел...
„Така е при демокрацията...” (Ако това изобщо е демокрация...)
”Така е при демокрацията...” – това обичаше да казва в средата на 90-те (с дълбока горчивина от новата действителност) мой приятел, с когото заедно изграждахме СДС в Перник през 1989-1990 год. и правехме първите опити да събудим перничани, да им вдъхнем смелост и отговорност – тогава, в онези не съвсем безопасни дни.
”Така е при демокрацията...” – същото си го казах днес, когато научих, че Огнян Стефанов е в почти безнадеждно състояние в реанимация, с множество счупвания на двете ръце и на двата крака, с опасен мозъчен кръвоизлив, със застрашителна загуба на кръв и с начупен гръбнак.
