Позиции (Блог)

За хаоса и катастрофата, които сами си умножаваме

  Замислих се по време на днешната лекция.
Но най-напред да кажа, че съвременната наука на сигурността не може да бъде преподавана без да интегрира в изследванията си знания от различни други науки и познавателни ресурси – теория на хаоса, теория на катастрофите, теория на фракталите, теория на игрите, теория на вероятностите, синергетика, мрежови структури, теореми на Гьодел и др.

За злорадото броене на хората по площадите

  Това е толкова нелепо - сладострастната радост, че протестите не са най-многолюдните и дори - виждате ли - стават все по-малочислени.
  А за мен това е нелепо по много причини. Ето две от тях.
  
  Първо, някога в началото на демокрацията един вътрешен министър, Пенчо Пенев, реакционно и леко зловещо броеше хората по "сините" площади и ги съобщаваше в "По света и у нас", за да втълпи колко малко са те.
  Второ, ние в Перник страшно се радвахме, че нашите митинги са по-многолюдни от червените.
  Животът показа, че броят на хората по площадите не е най-силното доказателство за важността на това, за което те са на площадите.

По повод на нелепия въпрос „А къде бяхте, когато?”...

  Понеже от 2009 г. ( а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").

В българската политика прасето, пуснато под одъра винаги се качва на него

  - Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...

Господ да опази протестиращите от някои подкрепящи ги!

  „Ако зависеше от мен, бих организирал протестите по-нарядко, но всеки път с ясни политически искания, защо не - с малко от ония демодирани политически речи.”
  Ивайло Дичев
  http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/26/2090201_ivailo_dichev_protestut_suzdava_jiva_grajdanska/
  
  Страшно далеч съм от мисълта, че всеки, който не мисли като мен е лош човек! :) А книгите и другите публикации на Ивайло Дичев следя с интерес, защото е много интересен автор и изключително силен учен.
  
  Давам линк към това интервю на Ивайло Дичев по четири причини.

Експорт на съдържанието