Позиции (Блог)

Разместването на геоенергийните пластове и българите: и да паднем, и да бием, пак ще се напием

  През последните години протичат много сериозни системни и структурни размествания на пластовете в геополитиката, геостратегията, геоикономиката и геоенергетиката. Държавите играят изключително сложната игра „ГО“, която в енергийната сфера е буквално “GO” (Gas and Oil). Така или иначе, ние, като държава и общество винаги си играем с увлечение нещо далеч по-просто – „Дама“, „Не се сърди човече“, „Черен Петър“…

Отново и отново все за същото - за нашата наука и туморните клетки (само че не спящи) в нея...

  По-долу ще приведа мой статус във Фейсбук, посветен на изключително болезнена за мен тема. Тема, в която съм много навътре и отнасяща се до областта, в която си вадя хляба, трудя се и чувствам с оголените си нерви всичко, което се случва в нея.
  Вярно е, че всеки път, когато пиша за тези неща, аз си отварям фронтове с ключови хора и си развалям отношения с мои довчерашни приятели.
  Но съвестта ми е чиста. Знам, че моето мнение е лично, но то се базира на опит и преживявания. Подплатено е с разбирането ми за лична съвест и гражданска позиция. Аз вече трудно мога да претендирам за нещо повече в науката, от това, което съм. Още повече в една боледуваща у нас наука като науката за сигурността.

Ние – вечните „морални победители“

  Както каза мой колега, който много повече от мен следи спорта и дори изразходва пред екрана колосални (според скромното ми и недоумяващо понякога мнение) емоции: "Все сме страхотни и все сме четвърти!".
  Понеже не разбирам от футбол, а и оптиката ми понякога е изкривена (защото знам как приятели във Варна гледат на съсипването и ограбването на търговския ни флот и дирят следите на парите в посока на изпирането им във футбола), вероятно съм необективен.
  Но понеже много често ми се е случвало да се сблъсквам с аналогични ситуации, мисля в духа на знаменитата Теория на игрите (която има множество приложения в икономиката, психологията, сигурността, дори в политиката - виж по-долу, в допълнението).

Очистително средство за разстроена съвест

  Науката за сигурността е обществена наука и затова е свързана пряко с управлението, обществото и реалните политически процеси.
  Ето защо колкото и да преподаваш Как на теория трябва да бъдат нещата и защо могат да стават все по-добри?, винаги студентите и слушателите задават въпроса (а по-скоро и по-често дават отговора) Как на практика са нещата и защо стават все по-лоши?
  Много трудно е при разговор за политиката (за сигурност, за отбрана, за вътрешен ред, за външни отношения, за управление на и при кризи) да се избягва политизацията, понякога се налага човек да полага почти виртуозни усилия и не винаги с успех...

Всесилните закони на политическото ни безумие

  Едно от преимуществата (но и недостатъците) на социалната мрежа Фейсбук е възможността да реагираш бързо на всяко събитие, с което поемаш всъщност и риска тази реакция да е повече емоционална, отколкото рационална.
  Текстовете по-долу са мои разсъждения от последните дни именно във Фейсбук. Те са лични споделяния, без претенции да носят някаква претенция за експертност и професионализъм, за политологически анализи и политически синтези.
  
  
  Наистина нещо в тази природа, не само енергията, не се унищожава и не се създава, само преминава от един вид в друг: ето, тефтерчето на Филип Златанов се загуби, но пък президентът се намери - на несъществуващ митинг на 10.11.89.
  Това обяснява защо ентропията ни (т.е. хаосът) нараства непрекъснато...
  Тефтерчето на Филип Златанов и десетоноемврийското дисидентство на президента, като перфектно знакови събития - едното за наглост, другото за шмекерлък - даващи точната диагноза на днешното българско състояние (или както би казал действителният наш политически дерибей - дередже)...

Експорт на съдържанието