Позиции (Блог)

Нещо се е изродило в обществото ни, щом Преходът ражда подобни същества

  Обикновено бързам да кажа нещо, което да покаже, че в никакъв случай не правя абсолютни обобщения по професионален, социален, политически, ценностен и т.н. признак и принцип.
  Например изрично подчертавам, че имам чудесни приятели - и това е така - които са били в ДС, за да стане ясно, че за мен ДС е много уродливо нещо, но приятелите си ги ценя и ги смятам за стойностни хора, за достойни човеци.
  Или изтъквам, че имам уважавани, точни и ясни приятели-колеги от един университет, чиито практики принципно не одобрявам - а именно да "продава" научни степени и звания на политици в замяна на политическо влияние, което носи на този слабичък университет силни аргументи и дивиденти в нашата наука за сигурността, в която ролята му е значително, ако не и определяща.
  Или посочвам, да се знае отлично, че имам приятели, които симпатизират на БСП и самият факт, че са ми приятели означава, че се радвам, че са ми приятели такива личности като тях, нищо, че БСП за мен е едно от проклятията и може би Проклятието на Проваления Преход.
  Е, не съм казвал, че имам приятели в ГЕРБ, защото нямам даже бегло познати там, житейските ми кръгове изобщо не се пресичат с тази партия, освен да познавам някого, но той да не се е идентифицирал пред мен като член или яростен неин привърженик. Но вярвам, че там също има свестни хора. И се надявам те да стават още повече и още по-свестни.
  Защо казвам това?
За да се знае, че не правя никакви стопроцентови обобщения с това, което ей сега ще споделя.

Професионализмът на ПиаР-а

  От ПиаР изобщо не разбирам. Но знам, че когато има криза, трябва да има управление на кризата, което е проактивно, или минимизиране на щетите, което е реактивно.
  И знам, че най-добре е да мислиш три хода напред, за да не допускаш криза.
  А също така знам, че директното опровергаване колко несправедливи са обвиненията, само засилва чувството, че не може пък да няма нещо, щом човек така се оправдава.
  Нямам представа как трябва да се държи човек, който се чувства нападнат неоснователно или дори оклеветен.
  
  Когато някога синият кмет на Перник, избран с моя активна помощ и като аз залагах името си за него, започна да развъжда корупция, аз заявих, че има ли престъпления в дейността му, трябва да каже Окръжната прокуратура, а не КС на СДС. И тогава правоверните сини ястреби (пернишки кинжали) започнаха пряка атака срещу мен и в 100 (сто) броя общинският вестник ме обливаше буквално с помия (гад, мерзавец, плазмодий, тиранин...). Аз реших да не отговарям, да не им влизам в тона, да работя за Перник и с делата си да покажа и докажа, че не са прави.
  Но те формираха крайно негативно обществено мнение за мен. Срещаха ме перничани и казваха - а, бе Слатински, много лоши неща пишат за теб в градския вестник, а щом пишат, няма начин да няма защо. Аз им отговарям - ами те затова пишат, за да мислите вие, че щом пишат, няма начин да няма нещо...
Значи гордото отминаване с мълчание на обидите и дори клеветите, не е вярната стратегия...

Талант без морал

  В началото на Прехода, мнозина в СДС преживяхме огромни разочарования, защото по времето на соца имаше личности, творци, в които вярвахме и на които се доверявахме, а когато настъпи Промяната, те се свряха в БСП по начин, който абсолютно противоречеше на това, което бяха преди настъпването на Промяната.
  Спомням си, как се чувствах лично предаден от такива творци, изпитвах огромна тъга като след неочаквана измяна и неподозирана лъжа.
  Тогава имах един разговор с Поет, един от малцината, които, ако мога в личен план да се изразя така, не ме предадоха и си останаха такива, каквито бяха в моите представи за тях.
  Той ми каза:
- Един от големите, от главните грехове на социализма бе, че той задуши в прегръдките си много талантливи творци и отдели в тях таланта от морала, дори издълба дълбока пропаст между талант и морал.
  В България винаги е имало талантливи творци и винаги в живота, не само у нас е имало творци, при които талант и морал нямат нищо общо.
  Но при социализма беше изключително голям броят на онези творци, които имаха талант, но постепенно останаха без морал, нямаха морал. Като творец - да, нищо не може да се каже. Като морал, обаче – нула, кръгла нула, пълна нула: или користен човек, или подъл човек, или безпринципен човек, или страхлив човек, или човек без достойнство и т.н.
  И накрая какво се оказа - че талантът може да се реализира, а после да започне да се смалява постепенно, но липсата на морал не се смалява, нараства, нараства, нараства. И постепенно у мнозина погубва таланта, не му позволява да постигне онова, на което е бил способен. Оттук и продължението на споменатия грях на социализма - изключителен брой пропилени, загубени, недореализирани таланти.

Моделът „ББ” е изчерпан или прероден в модела „КН”...

  Струва ми се, че моделът на поведение "ББ" е изчерпан. Той стигна до своето абсолютно отрицание:
  1. ББ като просто човек от народа доведе до агресивната експанзия на прости и простаци на всички нива на властта.
  2. ББ като говорещ с думи прости и ясни доведе до тотално опростачване на езика на управниците във всяка една дейност, дори в културата и образованието.
  3. ББ като безсребърник, даже не вземащ заплата, доведе до превръщането на корупцията от съпътстваща политиката дейност до другото, истинското име на политиката.
  4. ББ като строител, построител, градящ, изграждач доведе до постоянно, лавинообразно рушене на всичко с прерязана от него лента - дупки, ронящ се асфалт, лющеща се мазилка, падащи тавани, пустеещи стадиончета без съоръжения за спорт и трибуни без стадиони - защото се е строяло, за да се забършат европари и държавни поръчки, за да се удари кьоравото и то от свои, макар и некадърни и безотговорни фирмички и заинтересовани от количеството пари, а не от качеството на строителството главни (гладни) изпълнители.

Гуру на неизбежния фатален изход за България

  И двамата Иво Христов са много интелигентни. В това няма спор. Изключително интелигентни.
  Независимо от гафа на Иво Христов-1 с Боко Харем, аз не съм си променил мнението за него като за сериозен, креативен, високо образован интелектуалец. И нямам проблем с това, че е в президентството.
  Моят проблем е, че в президентството е Иво Христов-1, но и то, както и логорействащата част от БСП са обзети от духа и прокобите на Иво Христов-2.
  Това е едно левичарско,
  хиперманихейско (по-просто казано - черно-бяло),
  интелигентстващо (в духа на пасивната, вечно сърдита, начетена и затова лесно намираща силни думи част от съветската интелигенция, чиято борба винаги е била да се нареди сред популярните, имащите специален статут, обласкани от властта и живеещи в охолство нейни избрани любимци),
  прекалено истеризирано,
  леко плагиатстващо от д-р Николай Михайлов,
  лицемерно социалстващо,
  умишлено сиромахомилско,
  апокалиптично мислене.

Експорт на съдържанието