Ето сега (12 юни, лето Господне 2009-то, в 12.34 ч.) прочетох в един от информационните сайтове, че синята коалиция, под натиска на Иван Костов, подписва предизборно споразумение с една трупа от политически трупове. Които освен това са и изпечени корупционери, влезли в политиката богати и ловко и сръчно чрез нея станали богаташи!
Е, наистина - така й се пада на синята идея – да се самозадоволяват над нея всякакви кастрати, евнуси и импотенти – почти всичките точно такива и откъм държавническо мислене, и откъм национално-отговорно съзнание, и откъм морално поведение...
Позиции (Блог)
Синята коалиция в предизборно споразумение ... познайте с кого? (Това вече ми идва в повече – твърде цинично и идиотско е!)
Един ден след евро-изборите (Твърде много причини и поводи човек да е бесен)
Изборите за европейски парламент са толкова коментирани от лъжепророци и псевдоексперти, че вероятно е признак на елементарно възпитание и на добра култура човек да помълчи няколко дни и да се дистанцира от тази словесна какофония.
Определено смятам, че част от вечните политолози-социолози (а най-нахалните от тях действат и в двете роли) са опасни за психическото здраве на нацията ни, противопоказни за здравия разум на обществото и вредни за достойнството на нашия народ.
Един ден преди евро-изборите (Засега знам само за кого няма да гласувам)
В ден като днешния, на Черешова задушница, по принцип не е никак добре да се говори за политика.
Но няма начин... Даже днес и точно днес не можем да избягме от политиката.
Трябва да поразсъждаваме за нея - насаме със себе си и на глас.
Защото утре са изборите за Европейски парламент.
За себе си, за СДС, БКП и ДС (А всъщност – отново и отново за Прехода)
Изминаващите с неумолима необратимост години, а може би и наближаващите опорнографени избори, все по-често ми навяват мисли и желания за политическа равносметка.
Много скоро, на 10 ноември 2009 г. ще „празнуваме” юбилей, но всъщност на какво? Може би - откакто по радиото ни бе съобщено, че висшето ръководство на БКП разрешава най-сетне Преходът към демокрация да започне.
Няколко горчиви мисли след посещението на турския премиер Ердоган в Москва (За дребничките, провинциални български политичета)
Признавам, че много силно ме заболя, след като току що прочетох казаното от турския премиер Реджеп Ердоган и от руския премиер Владимир Путин на тяхната съвместна пресконференция след посещението на Ердоган в Москва (http://www.government.ru/content/governmentactivity/mainnews/archive/200...).
За пореден път ми стана тъжно, като сравних турската стратегия и политика с българската стратегия и политика, турските политици и държавници с българските политици и държавници.
