Понеже се старая да следя максимално научната и околонаучната литература в тематиките, по които и аз преподавам на студентите (а понякога и пиша съвсем лаконично, естествено :) ), то мога да направя определени изводи:
  1. В областта (областите) на националната сигурност, външната политика, вътрешния ред, отбраната, международните отношения и политологията у нас тотално доминират като количество (може би 80%, дори 90%), начин на анализиране, заявени позиции и отправяни послания, хората с определен тип мислене, което включва в значителна степен следното - то е политически ляво, геополитически прокремълско, открито антиамериканско, отявлено антизападно, безспорно антинатовско и леко приглушено, но убедено ентиевропейско (донякъде по-скоро анти-ЕС).

  Мен моите преподаватели и научните ръководители са ме учили да не присвоявам абсолютно нищо от други автори и каквото и да използвам от тях, най-подробно да указвам първоизточника.
  Днес у нас заимстването на чужд труд е система.
  Ето, чета днес монография на колега. Както вече твърде много други наши автори, цялата глава за същността и съдържание на сигурността е почти едно към едно взето от мен.
  Разсъждавам над следните свои дилеми:

  Чета коментари за това какво бил казал Хенри Кисинджър. Ами казал е нещо, което логично следва от модела, който в науката носи именно неговото име - това е един от меките (soft) геополитически модели, за разлика например от модела “Збигнев Бжежински” - един от твърдите (hard) геополитически модели. Виж по-долу основни черти на модела "Хенри Кисинджър".

  "Не познавам по-непоколебим знак за сигурност и по-дълбок източник на креативност от един песимизъм, който не може да бъде потиснат."
  Улрих Бек, "Световното рисково общество
  Любителството, издигнато като висша форма на управление! Ние сме безнадежден случай!
  Държава, в която даже не внезапни и неочаквани "черни лебеди", а нормални и логично идващи по реда си бели зими сварват властта по бели гащи... ".

  1.
  Гумите на виртуалния президентски самолет, пилотиран от Радев свистят на завоя със страшна сила, в опит на генерала да се разграничи от самия себе си.
  Не само аз прогнозирах това. Прекрасно познавам червените президенти, за жалост - те първо водят митинги срещу НАТО и базите, после, още стигнали-не стигнали до прага на кабинета, под който стоят в студ и жега, в дъжд и сняг момчетата-гвардейци, започват да се превръщат в ястреби на атлантизма, а напуснат ли завинаги този кабинет, отново си предлагат услугите за митинги срещу НАТО и базите...