Позиции (Блог)

Днес беше ден на защити на дипломни работи

  Днес беше ден на защити на дипломни работи. И отново в неговия край се чувствам обнадежден. Не, че всичко бе перфектно, но заради гората аз не искам да спирам погледа си върху някои не съвсем изправили се към високото дървета.
  Знам, че не всички са доволни от получените оценки. Изпитната комисия, в края на краищата, се състои от живи хора. Понякога всичко е и до късмет, признавам. Има случаи, когато „продавачът“ не намира правилния начин да покаже „стоката“ си или си мисли, че неговите разбирания за главното в направеното са единствено възможните. Но има и случаи, когато „купувачът“ се подвежда от „опаковката“ или от предположенията си какво има „вътре“ в нея. При все това, като цяло неудовлетворените би трябвало да се сърдят поне мъничко и на себе си. Едно от петте златни правила при пробив на сигурността или в управлението на рисковете е т.нар. Закон „5%”: „Допусни, че поне 5% вината е твоя. Няма глобален заговор срещу теб. Отказът да се види личната вина, означава, че човек не може да си разработи вярна стратегия, която да оптимизира силните му страни и да минимизира слабостите му.“

Адът - това са мрънкащите

  В нашия околополитически, есеистичен, спортен и ежедневен речник се настани трайно думата "мрънкане" с всички нейни производни по пряка и съребрена линия.
  И който както иска така я разбира.

  
  "Мрънкане" е тогава, когато някой казва нещо, с което аз не съм съгласен.
  "Мрънкане" е тогава, когато някой ме е изпреварил да каже нещо, което и аз съм искал да кажа.
  "Мрънкане" е тогава, когато някой казва нещо по-добре от мен, макар да мисли като мен.
  "Мрънкане" е тогава, когато някой ме е надмрънкал, но моето е изразяване на позиция, а не мрънкане.

За една особена и страшна порода хора, продукт на социалдарвинизма на Прехода и Постпреходното статукво

  Напоследък много малко и все по-малко ме занимават конкретните действия на конкретните управляващи (е, когато се гази с ботуши по оголените нерви на националната сигурност, у мен се задвижва - и като първа, и като втора сигнална система – несъгласието на глас, словесното бунтуване срещу щетите, които се нанасят на държавата и обществото ни).
  А как иначе?

За жеста – хвала, но аз не смятам, че това е държава, а повече ми прилича на племе

  Днес научих, че едно детенце от Бургас е трябвало много спешно да бъде лекувано в София, това е съобщено на премиера и той веднага се разпоредил правителственият хеликоптер да отлети и да вземе детето.
  За разпореждането - хвала, стискам палци на детето!

За случващото се в България и външния вид на Мис Хелзинки

  Няма и аз да коментирам външния вид на Мис Хелзинки. Та тя е на възраст някъде по средата между най-малкото ми дете и по-голямото ми внуче...
  Едно време какви кандидатки за Мис имаше, но, както се казва в стар съветски виц - конкурсите се печелеха от онези, които са виждали с очите си Ленин.
Няма да коментирам, защото други неща за мен са далеч по-важни и те са свързани не с Финландия, а с България.

Експорт на съдържанието