Позиции (Блог)

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) - 2

  Днес Комисията за защита от дискриминация проведе заседание по повод моето обръщение към нея от времето, когато бях преподавател в Академията на МВР - да оцени извършената над мен административна и политическа репресия от страна на тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Миков и тогавашния (и все още) ректор на Академията Румен Марков, едновременно секретар по националната сигурност на президента Първанов.

За сегашното управление и случващото се у нас (Или с диалектика без исторически материализъм, но пък с цитати от Гюстав Льо Бон)

  На информационния фронт сякаш нищо ново.
  Придворните, присъдружните и прислужващите медии - тези на Ирена Кръстева и няколкото други, за всеки случай пишещи като вече закупени от нея - се ориентират в правилната и вярната посока, отразявайки политическата действителност както трябва, т.е. про-Бойковски, на принципа: „Един е Бойко и той сам на себе си е пророк!”

Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)

  Човешкото безочие, безумие, нахалство, дори наглост понякога наистина нямат предел! Колкото и години да трупам, колкото и знание (а с него и печал) да събирам, животът не спира да ме изненадва и шокира, да ми навира в очите нови и нови примери на мутиращи съвести, загниващи етики и разпадащи се нравствености...
  Не, не преувеличавам – подобни отрицателни емоции и безкрайно учудване ме връхлетяха тази вечер, когато ми връчиха „призовка за подсъдим” – да се явя „като подсъдим” на 5 ноември 2009 година, 9.00 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав!

Четирите главни проблема на правителството на „ГЕРБ” (Или как човек и без да е фен на Бойко Борисов, да му бъде полезен...)

  Много странно е нашето политическо настояще!
  И други като мен споделят, че неволно, несъзнателно и подсъзнателно изпитват същата твърде стресираща и донякъде унизителна необходимост постоянно да обясняват при всяка своя публична изява, че „стискат палци” на Бойко Борисов, че искат той да успее, че критиката им е добронамерена, че си дават сметка, че не са изминали още 100 дни. И т.н., и т.н., и т.н.

Уважаеми госпожи и господа от „ГЕРБ”: Съмнявайте се! (Добронамерен опит да бъда полезен на новите управляващи)

  За мен това е до болка известна, изживяна и изтъркана история – познати и дори непознати хора да ми казват или пишат: „Защо си мълчиш? Не виждаш ли какво става? Уплаши ли се? Продаде ли се?”.
  С три думи: „Подпукай ги тия!”.
  Така е през 1, 2, 3, най-много – през 4 години. Случва се и сега...

Експорт на съдържанието