Позиции (Блог)

Отново две думи за пропастта, разделяща нашето общество - тя не е само по отношение на протестите

Чета коментар на интелигентна журналистка за Украйна.
Не обсъждам по същество текста, затова и не споменавам тук от моя гледна точка дали текстът е компетентен.

Още повече, че у нас:
- всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак;
- всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма;
- всеки който различава Северна от Южна Корея е специалист по тоталитарния режим в КНДР;
- всеки, който различава Сирия от Асирия е специалист по сирийската гражданска война;
- всеки, който различава сунити от шиити е специалист по исляма;
- всеки, който различава "Фатах" от "Хамас" е специалист по Близкия Изток...

Ясно, че всеки, който различава Сръбска Крайна от Украйна вече ще се изявява като специалист по драматичния избор на Украйна - дали "и Европа, и Русия", или "или Европа, или Русия"...

Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление.

  Каквото и да се напише за крайно неефективното и скъсало с действителността управление в България, ще се възприеме в контекста на протестите.
  И не, че нещата не са свързани; не, че нормалният човек не трябва да изпитва потрес от неадекватността, която се излъчва от кабината на българския властови двуплощник. Достатъчно е да се спомене за абсурдната, просто потрисаща и втрисаща нелепост, граничеща с наглост, за еднолевното намаляване на партийните субсидии!
  
  Но нещата според мен са много по-дълбоки, за да се разглеждат само в конкретния протестен контекст.

Наистина не разбирам защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори

  Прочетох поредната фронтална, фрустрираща и френетична психоатака на д-р Николай Михайлов срещу протеста и протестиращите.
  Вече не малко години съм живял, за да знам, че има хора всякакви с всякакви мнения и това е нормално, колкото и понякога някои от мненията на някои от тези хора да ми звучат ненормално.
  
  Но тук става дума за една група коментатори, които постепенно от десни или поне анти-БСП позиции, направиха просто невероятно завъртане, задминаха по негативизъм спрямо протеста и протестиращите дори най-левите в БСП и сега хвърлят огън и жупел със страст и нахъсеност, фундаментализъм и фанатизъм, присъщи на левичари...

За справедливата война и почтения протест

  Реших все пак да коментирам клипа с пияния университетски професор, но не защото и аз съм университетски професор, както и не защото си присвоявам моралното право да говоря истини от последна инстанция.
  
  Споделям мнението си, защото според мен има смесване на жанровете и пресичане на контекстите, от което се получава нещо не съвсем симпатично и в известна степен симптоматично.

И отново за все същото - накъде върви България и какво се случва в нея?

  Замислих се днес над думите на един уважаван от мен автор.
  Не са малко мислещите хора в България, които се тревожат накъде върви България...
  Все по-често чета и слушам опасения и прогнози, които наистина са доста крайни - за антидемократични, силови порядки; за рязка промяна на европейския вектор на нашата интеграция; за "пришиване" към други геополитически (в т.ч. евразийски) зони и региони и т.н.
  Аз си мисля обаче, че подобни апокалиптични сценарии могат да се осъществят единствено като резултат от действия на лумпен-фашизоидни атакисти, патриотари и шовинисти, а тях дори нашето шашардисано и понякога задавящо се от безпричинна или слабопричинна злоба и покълнващи осили на ксенофобия, общество, поне според мен няма да допусне да определят неговото настояще и бъдеще. Те са повече грозни екземи по духа и тялото на обществото ни, отколкото самият негов дух и самото негово тяло.

Експорт на съдържанието