Позиции (Блог)

Не ни остава нищо друго, освен да повикаме Неволята

  Обществото обсъжда речта на новия президент. Има нещо общо в интензивните спорове – усещането, че ще настъпят промени – към добро или към лошо, ще покаже времето, даже близкото бъдеще.
  Аз, обаче, съм настроен като всеки добре информиран реалист, т.е. мисля като песимист. А песимистът обича да казва, че по-лошо от това не може да бъде… Но и по-добро – също.
  Политическият театър, който съм наблюдавал и от много близо, е все по-скучен и непроменим. Някакви марионетки махат с ръце и крака, като в песничката на   Висоцки за утринната гимнастика.
  Не страшны дурные вести,
  Начинаем бег на месте,
  В выигрыше даже начинающий.
  Красота, среди бегущих
  Первых нет и отстающих,
  Бег на месте общепримиряющий.

В нашето общество набират сила трайни и опасни патологии

  С приятели на кафе подхващаме пак темата за по-дълбоките процеси у нас и за нашествието на мракобесите (виж текста от вчера на моя сайт). И те са на мнение, че в нашето общество набират сила трайни и опасни патологии.
  Един от приятелите прави исторически аналогии. Казва, че циклите се повтарят и той може да обоснове, при цялата специфика на политическите режими, тези аналогии: 1944-1989, 1956-2001 (идването на Царя и убиването на политическите сблъсъци на идеологии) и 1968-2013 (краят на илюзията за пълноценна демокрация и преминаването към фасадна, контролирана от олигархията псевдодемокрация като формални и лишени от дух и душа процедури). Ние сега, както тогава в лицемерния и разяждан от политически и нравствен цинизъм псевдосоц, сме в лицемерната и разяждана от нравствен цинизъм псевдодемокрация. Никой не вярва в нея и егоистите, тарикатите, корумпираните и връзкарите печелят от нея. И никой пет пари не дава за демократичните ценности, камо ли да вярва поне малко в тях...

Дон Поразяващата уста

  1.
  Това, че аз нещо не разбирам как ще се случи, не означава, че то няма как да се случи.
  И все пак недоумявам за някои вероятно на пръв поглед дребни неща.
  
  Най-напред едно общество се разделя като жизнен стандарт в съотношение 10%:90%. И горните 10% изземват държавата от долните 90%.
  След това горните 10% в това общество се разделят като материален статус в съотношение 1%:9%. И горният 1% изземва държавата от долните 9%.
  Накрая горният 1% в това общество се разделя като съвкупно богатство в съотношение 0.1%:0.9%. И горният 0.1% изземва държавата от долните 0.9%.

За обявения екип на президента Радев

  Обявеният екип на президента Радев ми се струва по-компактен и по-разумен, отколкото екипа от първия мандат на Първанов, когато се прескачахме две дузини секретари и съветници...
  Да напомня, че през онзи първи мандат социалният президент имаше трима секретари по външната политика, един по националната сигурност, един по националната отбрана и един по военната сигурност (сиреч 6) и нито един по образованието и по здравеопазването...

За Първото слово

  Понеже съм участвал в писането на Първо слово и съм се ядосвал, че някои мои (преценявам ги - дори и да звучи нескромно - като силни) идеи отстъпиха пред обтекаемостта и правилността, за сметка на държавничеството и точността,
  мога да кажа чисто субективно,
  че убиването на политическото и визионерството, изхвърлянето на принципите и лидерството за сметка на баналността и произнасянето на общоизвестни скучнотии,
  засилват тенденцията всяко следващо Първо слово да е по-слабо от предходното...
  Но Първото слово не бива да се надценява. То е резултат
  от липсата на ясна представа какво предстои на държавния глава,
  от слабостите на поведението преди изборите, където се говори, за да се съблазни избирателят,
  от кризата на политическото ораторство у нас
  и от несработеността на екипа на президента.

Експорт на съдържанието