Позиции (Блог)

„Дайте шанс на „АБВ”!” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги)

  Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
  › От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.

Деловото парвеню (Или разсъждения с елементи на преразказ на тема „Героите” на нашето време” - 1)

  Позицията на обективен наблюдател (а понякога и на субективен потърпевш) ми дава вълнуващата възможност да колекционирам типове и типажи от родната действителност с които се сблъскват ежедневно нормалните, порядъчни, честни и почтени български данъкоплатци, едно значително мнозинство от които са и отгоре на това демократично мислещи граждани, на които им пука за ставащото у нас и не желаят държавата ни да се превръща коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се по единично индивиди.
  И въпреки, че преди малко Двукрак дегенерат в лъскаво беемве нарочно окъпа минаващите по тротоара женици, аз няма да променя плановете си и ще пиша днес, така, както бях решил - не за Двукракия дегенерат, а за Деловото парвеню.

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България (Полезните ходове на Бойко Борисов при очевидния му провал като премиер)

  Дори за най-отявлените, най-отворените, най-отчаяните и най-отвеяните фенове на Бойко Борисов вече стана безпощадно ясно, че той не може да управлява кораба на паянтовата българска държавица в бурните води на световната финансова криза, международното положение, зловредната дейност на опозицията, тоталния саботаж на съдебната система и непризнателния български народ.
  Аз обаче изобщо не споделям твърдата убеденост на мои разумни, умни и мислещи приятели, че Бойко Борисов ще се сгромоляса и ще потъне като изчезналия легендарен остров Атлантида - „само за един ден и една нощ”.

Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

За деветте слабости на Българския народ днес... (И за надеждата, която като първа глупачка умира последна)

  Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
  Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.

Експорт на съдържанието