Позиции (Блог)

За тероризма - след трагедията в Осло (Не питайте за кого бие камбаната, камбаната бие за нас)

  Трагедията в Осло има емоционално и рационално измерение.
  В емоционален план е естествено всеки нормален човек да изпитва потрес от случилото се; жалост към жертвите и техните близки; тъга, че е възможна подобна касапница в една толкова мила и симпатична страна като Норвегия.
  Но ние, знайните и незнайните професионалисти в сигурността сме длъжни освен да съпреживяваме емоционално, да анализираме станалото и рационално, от експертна гледна точка.

За главния проблем на нашия политически живот (Той, според мен, вече не е в допотопното синьо-червено противопоставяне)

  Тази сутрин, рано-рано, докато си пиех кафето, както обикновено слушах една доскоро интелигентна телевизия.
  А тя, след като се сдоби с личен евродепутат, започна да сменя резбата спрямо управляващите и вече заема неестетично-обслужваща позиция - пред тях, която е на път да се превърне в неприлична поза - под тях.
  Това, което се лееше от екрана ме порази – отдавна не бях чувал толкова откровена глупост!

Джордж Фридман: „Следващите 10 години” (Една must read книга в областта на международната и националната сигурност)

  Тези дни у нас се появи втора книга на Джордж Фридман - "Следващите 10 години. Къде бяхме и накъде отиваме” (първата беше още по-амбициозна - "Следващите 100 години. Геополитическа прогноза за XXI век”).
  Новата книга на Дж. Фридман – каквото и да мислим за нея и за нейния автор – все пак е събитие за нас, работещите в областта на международната и националната сигурност.

Президентските избори и „Бръсначът на Окам” (Меглена Кунева като перфектна метафора за Края на Българския Преход)

  Със самоиздигането на Меглена Кунева като кандидат-президент, в нашия политически живот настъпи оживление. Някои дори имитираха свенлива изненада от това самоиздигане.
  А неформалният и формалният лидер на БСП – Георги Първанов и Сергей Станишев - дори си устроиха малък семеен скандал, при който всеки тайно се надяваше Кунева да е неговият кандидат, но да се възприеме явно като кандидат на другия...
  Мили, познати, четвъртофевруарски картинки, при които един лидер предава БСП, а другият консумира после ползите от това предателство...

Размисли, родени от участие в конференция в Иран, посветена на борбата срещу тероризма (2)

  Така че дори и криво, огледалото, което ни поднасят лидерите на Иран и на някои арабски страни, на редица развиващи се държави все пак е преди всичко огледало. Ако образът, който ние виждаме в това огледало не ни харесва, то причината не е толкова в самото огледало. Причината е основон в нас - в САЩ, в Запада, в НАТО.
  
  Сега затова - как и какъв видях Иран? И веднага ще кажа – тази държава ми стана особено симпатична. Иранците ме впечатлиха с човещината, гордостта си, тънката самоирония. Те се смятат за наследник на велика страна с велика история. Освен това, независимо от политиката на Шаха, те тогава са „близнати” от модерността.
  Естествено, за 3 дни не бих могъл и да претендирам, че съм видял цялата истина за Иран, че съм се запознал в пълна мяра и най-достоверно и всеобхватно с Иран. Но някои усещания, доловени частички истина, парченца от пъзела съм насъбрал.

Експорт на съдържанието