Позиции (Блог)

Седем мои разсъждения по повод на една изключителна реч (Или нещо абсолютно лично за европейската реч на Дейвид Камерън)

  Макар с известно закъснение, но прочетох най-сетне и то много внимателно речта на британския премиер Дейвид Камерън за бъдещето на Европейския съюз и Великобритания.
  Благодарен съм за перфектния превод Аделина Марини (вж. http://www.euinside.eu/bg/faces/translation-of-the-entire-european-speec...).
  Аз не съм специалист по тънкостите на европейската интеграция, но ми се иска да споделя седем свои разсъждения, предизвикани от тази реч.

Аз гласувах.

Да, аз гласувах днес на референдума:
› Защото съм За референдумите.
› Защото съм За пряката демокрация.
› Защото съм За демокрацията.
› Защото съм За това – народът да бъде питан и да има смелостта и отговорността да си казва мнението.
› Защото е нелепо всички парламентарни избори да са редовни независимо от броя на участващите, т.е. както и колкото и хора да гласуват, онези, които ще ни управляват са избрани, а при референдумите има условия за валидност.
› Защото За това говорихме на хората, когато създавахме някога СДС в Перник.

Последни 10 лични разсъждения след атентата срещу Ахмед Доган

  1. Аз не разбирам защо Националната служба за охрана трябва въобще да охранява партиен форум. Партиите получават субсидии от парите на българските данъкоплатци, да си наемат фирми, да си се грижат за сигурността. Няма защо допълнително да се преливат средства от българските данъкоплатци към партиите чрез обгрижването и обслужването на форумите им от НСО.
  2. Аз не разбирам защо НСО трябва да охранява Ахмед Доган, който е 1 от 240 депутати! НСО трябва да охранява хора на висшите постове в държавата – президент, вицепрезидент (добре, съгласен съм!), председател на Народното събрание, заместник-председатели на Народното събрание (за тях съм съгласен със стискане на зъби), премиер, вицепремиери и министри, главен прокурор, председатели на Конституционния съд, Върховния административен съд, Върховния касационен съд. И толкова! Какъв е този разгул на охранявани телеса, надхвърлящи 5 пъти размаха на УБО!!

За доклада на Ахмед Доган от злополучната конференция на ДПС (Или защо не го намирам гениален и мъдър)

  Най-сетне намерих време и воля да прочета докрай доклада на Ахмед Доган пред злополучния форум на ДПС.
  Трудно ми беше да се преборя с този текст поради няколко причини.
  ▪ Първата от тях е, че животът ми минава в постоянно четене на много стойностна научна литература и имам сравнително задълбочена и поне донякъде професионална представа за нивото на съвременния научно-политически дебат.
  От тази гледна точка докладът на Ахмед Доган е на средно научно равнище, липсва му сериозна дълбочина, липсва му интелектуална дълбочина – вижда се, че човекът има солидна философска база, но отдавна е приключил с научното си развитие и започва да преобладава в умствените му усилия псевдоинтелектуалщината, любителството, има наченки на наукообразна парвенющина.

Защо не направих досега коментар по повод на атентата срещу Ахмед Доган? (Нещо като лично обяснение или лично оправдание)

  Мнозина мои приятели и познати ме подканят да си кажа мнението за случилото се с Ахмед Доган в събота.
  Трудно ми е да го направя, защото вътрешното мое убеждение, гласът на интуицията ми се разминава с общото мнение за постановка, сценарий, драматургия, авто-атентат.
  Какво да правя, може и да греша, но така чувствам нещата.
  Останалото би ми се сторило хипер-абсурдно и брутално нагло. Такова, че да му е дошло времето окончателно да закриваме държавата.
  Иначе Да! - категорично съм съгласен, че последвалата сцена на физическа разправа бе грозна, груба, гнусна и гадна.
  Толкова от мен за случилото се...
  Друг е въпросът post factum кой печели и кой губи. Печели върхушката на ДПС, но не печели страната ни и нейната национална сигурност, не печелят българските турци, сред които имам много и някои от тях – близки приятели.

Експорт на съдържанието