Позиции (Блог)

Днес не е време за експерти! (И още: Президентът атакува системата като извънсистемен фактор?)

  И в коментари на материали в този сайт, и във Фейсбук, и по време на лекции, и когато ме срещнат из улиците, различни познати и приятели, колеги и читатели ми напомнят да не забравям, че все пак съм експерт в сигурността и ме подканят да напиша нещо по една или друга актуална тема, вместо да се занимавам постоянно с проблемите на властта, правителството, премиера и президента.
  Аз самият отлично съзнавам, че експертният поглед е и относително по-стойностен, и сравнително по-безопасен. Защото иначе – каквото и да кажа за управлението като гражданин със собствена позиция, само си създавам лични тревоги и професионални проблеми.

Лично мнение за книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода” (Огледалото ли е криво или отразените в него физиономии?)

  Книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода” (С., „Изток-Запад”, 2010 г.) бе забелязана, коментирана, някои откъси от нея се появиха и в интернет-пространството. Но истински дебат за нея не се получи. Засега.
  Жалко, защото това е достатъчно сериозен (и като количество, и като качество) полемичен и публицистичен продукт с редица политологически, социално-анатропологически, социологически и психологически измерения.
  Според мен той може да бъде разглеждан като в немалка степен достоверен и заслужаващ доверие документ за случилото се у нас през годините на прехода.

Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой)

  Моят стаж като университетски преподавател по въпросите на сигурността, конфликтите, кризите и риска, започва да става доста сериозен, което ако не за друго, говори поне за това, че годините се трупат и то с нарастваща скорост.
  Вярно е, че в според Библията, който трупа познание, трупа тъга (Еклисиаст 1:18). Но не по-малко вярно е и че който трупа години, също трупа тъга...
  Ала днес думата ми не е за тъгата, а за нещо друго.
  По време на своите лекции непрекъснато установявам, че нещата се променят – и то буквално с всяка следваща година.

Докога ще се търпят недъзите на българската демокрация? (И защо няма алтернатива на управлението и управляващите?)

  Напоследък станаха несъмнен хит смазващите, спиращи дъха, просто убийствени с диагнозите си за ситуацията в България анализи, базирани на културната антропология, социалната психология и идентичностната социопатия.
  Да вземем само брилянтните дисекции (направо вивисекции), проведени от Харалан Александров и Николай Михайлов със стигащо до жестокост хладнокръвие в изводите.
  Очевидно дебатът за процесите в страната ни се измества от омръзналите на всички социологически и политологическите производства на думи, целящи обслужването на партийните елити и конструирането на желани от задкулисието сценарии за развитие - към същностните изследвания, навлизащи в дълбоките води на необратимите деформации и туморните образувания в обществото ни. Включват се панически аларми и сигнални лампички, че количествените натрупвания преминават в злокачествени изменения.

Обяснете ми кое по-точно е дясното на „ГЕРБ”! (Диагнозата за ставащото в България не е в плоскостта дясно-ляво: поне според мен)

  Днес рано сутринта, преди да тръгна да изпитвам мои студенти-магистри, се заслушах как по една от предпочитаните от мен телевизии обясняваха разпалено, че няма „между” в днешната ситуация – или си с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, или си със Сергей Станишев и Ахмед Доган. И ако човек е с десни убеждения, той трябва да направи този избор категорично и необратимо!
  Защото правителството на „ГЕРБ” е дясно, за разлика от правителството на Тройната коалиция, което беше ляво.
  Замислих се... Ехххххх, да можеха нещата да са толкова кристално ясни, елементарно прости и неопровержимо верни!?

Експорт на съдържанието