Позиции (Блог)

Има неща, които наистина за нищо на света разумът ми не иска да приеме...

  Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира.
  Излиза, че съм се лъгал.
  
  Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи:
  Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни!

За абсолютно несъвместимите обяснителни модели, за домодерното и постмодерното общества и за още нещо

  Дойде мигът, когато аз цитирам текст - http://offnews.bg/index.php/225404/evgenij-dajnov-vsepriizhdashtata-kons... - на Евгений Дайнов, макар че единственото общо, което имахме доскоро помежду ни, бе ... дископатията. Даже мога да му препоръчам една народна лечителка, която ме вдигна на крака и така ми помогна да ходя изправен! :)
  
  Този текст на Евгений Дайнов си струва да бъде прочетен - той съдържа много важни расъждения...
  А аз го привеждам, защото в него се говори за нещо, за което много съм писал и над което често съм разсъждавал.

Има нещо, което изобщо не мога да проумея (Или за за БСП-мероприятието на Бузлуджа)

  Нещо много важно не мога да проумея, безсилен съм да го разбера, нямам рационални обяснения и психологически се предавам пред непостижимата му загадка:
  
  - В средата на второто десетилетие на 21 век;
  - В епохата на глобализацията с нейните свръхпропускливост (на границите), свръхпроводимост (на средата), свръхучастие (на различни агенти, актьори и играчи) и свръхобвързаност (на хората, общностите и обществата);
  - В света на рисковото общество и социалните мрежи, на модерните информационни технологии и ултраскоростните комуникации;
  - И когато младите хора си отиват масово от страната ни, объщайки се с гняв назад;
  - А възрастните хора отглеждат и възпитават потенциални емигранти, обричайки себе си на самота и липса на синовна грижа...

За пълната противоположност между Виденов и Орешарски и за вероятния им еднакъв край

  Повървяхме тази сутрин с мой състарил се състудент от Факултета по механика и математика. Някога, през 1975 г., той бе оцелял случайно при трагедията, когато луд младеж изпозастреля много хора в тяхното студентско общежитие.
  Сега той ми каза:
  - Четем те вкъщи, но ти подценяваш ръководството на БСП. Те отлично знаят, че правителството е обречено, обаче бавят топката умишлено, съвсем съзнателно протакат, за да ескалират протестите, да стават сблъсъци и сакатлъци, за да избият търпенията на протестиращите, да се изнервят нещата окончателно, докато си втвърдят електората, докато го нажежат до червено. И после отведнъж ще зарежат Орешарски, ще го хвърлят на кучетата и ще тръгнат на избори, на които ще си вземат всичките гласове до абсолютно един – на членове, съмишленици, деца и внуци, а каквото падне отгоре на объркани хора, дето казват "По-добре БСП, отколкото Бойко Борисов и десните..." – добре дошло!

Да, България е болна - но не заради протестиращите, а заради управляващите

  Снощи, докато полиция и жандармерия се нахвърлиха срещу протестиращите, аз написах във Фейсбук:.
  Да управляваш на инат при демокрацията е невъзможно.
  Да управляваш със сила и насилие при демокрацията е безумие.
  Да нямаш в продължение на 40 дни диалог с протестиращите е самоубийствена глухота и слепота.
  В началото на управлението си с Дилян Пеевски новата власт се простреля в крака. Днес тя се нацели в слабините.
  В края на краищата има нещо по-важно от власт с цената на всичко и на всяка цена.
  Жалко е, че управляващите не го разбират...
  С палки и щитове можеш да смажеш всеки един протест, но не можеш да смажеш всички протести!
  С палки и щитове можеш да спасиш временно властта си, но не можеш за дълго да останеш на власт.
  Именно затова тази власт е пътник.
  Тя вече пътува - към собствения си позор...

Експорт на съдържанието