Позиции (Блог)

Деветосептемврийски монолог (С известна тревога за БСП, нищо, че тя изобщо не е моята партия)

  Девети септември е. Знам – днес цял ден ще спорим един с друг, ще се мразим един друг, ще си бъркаме в очите един на друг...
  Аз, обаче, в тези идеологизирани дискусии, в това взаимно съскане и насъскване няма да участвам. Нещата и без това са ясни.
  По-скоро си мисля – а какво след 50-60 години ще се говори за Десети ноември, за началото на Прехода, за самия Преход, изродил се в такова омерзително разграбване на национално богатство; в такова пошло тържество на наглите и бруталните хора без ценности, без морал и без съвест; в такова бездарно съсипване на държавата и държавността?

Що е то Демокрация и има ли тя почва у нас? (Или за четирите възможни сценария пред мислещите хора в България)

  Така е, нямам абсолютно никакви колебания и задръжки да мисля точно по същия начин! Многократно в своите анализи на сайта ми и в различни интервюта съм казвал и доказвал същото – управлява ни потресаваща некомпетеност, страната ни е в плен на власт, в която поне две трети от хората на всички нива – от премиер, през министри и заместник-министри, председатели на агенции, ръководители на дирекции, началници на отдели, до областни управители – са любители, аматьори, дилетанти, а една част от тях са направо неуки, необразовани и неграмотни.

За нашествието на тиквите (Или защо в Лондон спечелихме толкова много тиквени медали)

  "То и народът много добре си го е казал - за глупака морето е до колене. Ами че ако ние предоставим на тях и световните океани, те ще направят шосета през тях, ще ги кръстосват пешком, без ни най-малко да се смущават от китовете, излезли на паша в океаните. Глупакът няма да види явлението, никакъв гъдел не ще усети и никакво желание да надникне в това явление, да се гмурне в него, да го почувства с всяка пора на кожата и духа си."
Йордан Радичков, "Бомбето".

  Да, признавам си, позорно слабото представяне на България на Олимпийските игри никак не може да роди оптимистични мисли и неизбежно вкисва настроението на нормалните българи.

Управлението на системата за национална сигурност - системна заплаха за националната сигурност

Ние търпим провал след провал:
-- провал в реагирането при бедствия, аварии и катастрофи;
-- провал в противодействието на "обикновената" престъпност (улична, битова, рекетираща);
-- провал в борбата срещу организираната престъпност;
-- провал в борбата срещу тероризма.

Докога ще се търпят недъзите в борбата с организираната и неорганизираната престъпност у нас? (Два провала: кой от кой по-голям)

  Докладът на Европейската комисия за България казва половинчатата истина за България.
  Вярно е, че организираната престъпност у нас е уникална в сравнение с други европейски страни, защото оказва дълбоко влияние върху икономиката на страната.
  Но можеше да се продължи нататък и да се каже, че управлението на България не е част от решението на проблема на организираната престъпност, а част от самия проблем.
  В България въпросът не е ДАЛИ организираната престъпност има позиции във властта, а КОЛКО власт тя притежава.

Експорт на съдържанието