Позиции (Блог)

Аз вече знам за кого както и за "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам (Време е не просто за избори, а за Избор)

  За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.
  Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:
  ▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
  ▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Предписаният изборен сценарий все още може да бъде опроверган (Малко патетични и революционни мисли на един умерен еволюционист)

  България поне в едно нещо може би някой ден ще служи за пример и ще бъде цитирана във всички учебници по сравнителна политология, политически инженеринг и технологии за преднамерено информационно въздействие върху обществото (промиване на мозъци, пропаганда, PRопаганда, PR)...
  Ние всички - кой в ступор, кой в стрес, кой в страх, кой просто като в стадо - наблюдаваме как с всеобща мобилизация на медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси народът ни е оставен - като фасада, като имитация и симулация - да си играе на избори, но ще бъде получен ПРЕДВАРИТЕЛНО ЖЕЛАНИЯТ РЕЗУЛТАТ!
  В такъв чист, лабораторен, опазен от примеси, външни въздействия, токови удари и блокиращи работата вируси вид едва ли някъде е решавана толкова перфектно задачата да се получи на изборите точно това, което трябва да се получи!

За Долния праг на несигурност на нашето общество (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)

За долния праг на несигурност (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)
  Веселина Седларска е написала поредния си абсолютно силен текст!
  
  Веселина Седларска, „Невидимата България”, http://reduta.bg/v2/article/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D....
  
  Ето тези нейни няколко изречения ме накараха да напиша това, което можете да прочетете тук:
  
  "Много грешим, когато си мислим, че хората се самоубиват, защото нямат повече с какво да живеят. Хората се самоубиват, когато нямат повече за какво да живеят. Да нямаш с какво да живееш, е бедност. Да нямаш за какво да живееш е екзистенциален вакуум. Той е черната дупка, която поглъща живота. Бедността не убива желанието за живот, ако има за какво да се живее, ако виждаш смисъл, ако имаш цел, ако си представяш утрешния ден. Екзистенциалният вакуум идва, когато от живота е изсмукан смисъла и бъдещето е също толкова празно, колкото настоящето. Настоящето не може да бъде понесено не когато е тежко, а когато е без обещание за бъдеще. Човек е в състояние да понесе и най-тежкото страдание, ако вижда в него смисъл.”
  
  Жалко (тук вече говоря аз, а не тя), че мърлявите ни, дребни и ситни като камилчета политици не схващат, че вече става дума за социални патологии в нашето общество, а не за отделни изолирани случаи на "изпушване".

За днешните екзистенциални страхове на експертите на Прехода (Малко по-дългичък коментар на една кратка мисъл)

  "Понякога е по-добре да повярваш на фалшив пророк...".
  Иван Кръстев
  
  Иван Кръстев, несъмнено най-умният, най-известният, най-признатият на Запад и най-опасният в България от всички десни политолози, много точно, просто блестящо, в неговия неповторим и уникален стил е формулирал цялата своя дейност и дейността на себеподобните си "експерти на Прехода":
  Те 24 години конструираха един след друг нови и нови фалшиви пророци и когато тези фалшиви пророци се сриваха, Иван Кръстев и компания започваха нов проект за поредния фалшив пророк на Отечеството ни.

Песимистичният сценарий след 12 май не може да се изключи (Логиката на българския Преход ме кара да мисля така)

  Ситуацията в България е драматична и с висока степен на неопределеност. В науката подобно състояние се нарича точка на бифуркация, т.е. на възможни различни бъдещи сценарии – от най-лоши до най-добри.
  Моето интуитивно предчувствие е, че политическата каста няма да разбере посланията на случилото се и затова възможният сценарий пред страната няма да е никак добър.

Експорт на съдържанието