Позиции (Блог)

Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм

  Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът й се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
  аз постоянно мисля над въпросите: Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва?
  В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.

Ксенофобията е отвратителна, но въпросите остават

  Народ, който изпраща в парламента си фашизоидна партия, е застрашен от остри пристъпи и дори патологични проявления на ксенофобската болест.
  Ние сме пред опасността да плюем в лицето си като някога толерантен народ.
  Затова е много опасно цялото ни вървене по острието на бръснача в момента.
  Човекът е човек по рождение и като част от нашата глобална цивилизация - неговата "човешкост" не се определя от раса, религия, етнос, култура на общността му.

„Против” списъците, но „За” всеки да получи справедлива оценка за позицията си - в това критично време няма "Въздържал се"

  Да го кажа веднага и много ясно:
  Всякакви списъци, проскрипции, дадзибао-та, подписки, надписки, задписки и дописки, както и всякакви подобни масовки на подмяна на личността със стадна принадлежност са ми дълбоко, до отвращение противни.

И отново за студентите - някои завърнали се мисли от началото на Прехода

  Няма да правя по-долу каквито и да било преки аналогии и не ще си дори помисля да хвърлям сянка върху върхови моменти в нашата история от втората половина на 19 век (още повече, че съм изчел, макар и като любител, практически всичко за този период, за да се убедя не от натрапени ми тълкувания на онова време, а лично и от първоизточниците, че е било велико време на велики индивидуалности, изповядани във велика книга - "Записки по българските въстания)...

Да, подкрепям!

  Като гражданин,
  като родител,
  като университетски преподавател
  и като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,
  
  аз нямам колебание в отношението си към протестите през цялата тази година и към сегашната, на моменти отчаяна, но при все това вдъхновена съпротива на част от студентите.
  
  Ще кажа тук само следните четири неща.

Експорт на съдържанието