Позиции (Блог)

Мисли след разговор с трима младежи... (Може би те наистина са прави в идеите си за Промяната в България)

  Вчера имах много интересен разговор с трима младежи. Двама от тях са студенти, третият не смята, че си струва да си губи времето със следване у нас, защото там не научава нищо, което да му дава повече знания и умения в професията, а за учене навън няма нужните средства.
  Дълго тази нощ разсъждавах над казаното от тях.

Задушница... (Този ден ни е нужен преди всичко на нас – временно живите)

  Този ден ни напомня за нашите близки и любими хора, които са си отишли оттук завинаги.
  Душите им се спускат при нас, за да ни успокоят, че там, където са те им е общо-взето добре, че са спокойни и не чак толкова тревожни. Наистина, понякога им е самотно и почти през цялото време тъгуват за нас... Разбира се, че ни очакват, но въпреки това се молят нашето преселване при тях да се отложи, да се позабави – и то колкото се може по-дълго.
  Защото все така ни обичат повече от себе си.

Когато държавата гние, държавността гине (Какво ли си мисли за нас Левски, ако все още има нерви да ни гледа някъде отгоре...)

  Заглавия в медиите: „Лавина от далавери в НАП”, „15 олигарси замесени в ДДС-измами чрез офшорки”, „300 милиона лева източили чрез митнически операции”, „НАП източва ДДС”, „НАП като генератор на корупция”, „Министър покровителствал аферата с източването на ДДС”...
  Това, което се случва тези дни в страната ни е поредното, но в същото време едно от най-силните доказателства, че държавата у нас гние. А когато държавата гние, държавността гине.

Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)-4

  Ако продължавам да хвърлям светлина върху всичко, което се налага да преживея през последните ми работни дни в Академията на МВР, то е защото съм убеден, че зад моя „частен” случай, описан в предишните материали с това заглавие, надзърта самозабравилата се същност на огромна част от българския управленски и политически елит.
  Този „частен случай” е симптом, чието анализиране би ни помогнало да поставим по-точна диагноза на тежкото заболяване на българската демокрация.
  Демокрация, която придобива уродливи черти, нямащи нищо общо с идеалите и идеите, заради които някога изпълвахме площадите, булевардите и стадионите и обещавахме на хората, че ако тръгнат след нас, ако ни се доверят, ако ни повярват, България ще се промени към по-добро – по-добро за държавата, за обществото и за обикновените граждани.

За „еманципацията” на Дмитрий Медведев (И в същото време - за нерушимия му съюз с Владимир Путин)

  Тук ще стане дума за Русия, но не и за неотдавнашното посещение на нашия президент в Москва.
  Не искам да коментирам това посещение, за да не бъда обвинен, че ето, отново пиша срещу Георги Първанов
  Макар че когато пиша, аз пиша за него, а не срещу него.
  И не е моя вината, ако материалите ми се получават най-често критични. Важното е да се пише принципно, а не по принцип.

Експорт на съдържанието